— Ще преместя нещата ви в малката спалня утре — провикна се той, като забеляза, че тя разглежда другата стая. Върна се при камината, хвърли още едно дърво в разгарящия се огън и се изправи. Избърса ръце в панталоните си.
— Тези две спални са по-просторни от другите две на този етаж — обясни Фленаган. — Имат си и ключалка.
Тъмнокосият телохранител Реймънд почука на вратата. Алесандра се запъти бързо нататък, а Реймънд започна да й обяснява нещо шепнешком.
— Реймънд току-що каза, че резето на един от прозорците в салона е счупено и иска разрешението ти да го поправи.
— Сега ли? — учудено попита Фленаган.
— Да. Реймънд е войн. Той няма да се оттегли за почивка, докато не се увери, че къщата е безопасна.
Тя не изчака разрешението на иконома и кимна одобрително към телохранителя.
Валена беше извадила от багажа нощницата и халата на господарката си. Алесандра се обърна да й помогне и точно тогава Валена шумно се прозина.
— Иди да си легнеш, Валена. Утре ще има достатъчно време да разопаковаш останалата част от нещата ми.
Прислужницата се поклони на Алесандра. Фленаган избърза напред и предложи Валена да се настани в последната стая в дъното на коридора. Той обясни, че това била най-малката спалня, но затова пък много уютна и с удобно легло. Сигурен бил, че Валена ще я хареса. След като пожела лека нощ на Алесандра, той придружи прислужницата, за да й помогне да се настани.
Половин час по-късно Алесандра заспа. По навик, тя потъна в дълбок сън за няколко часа, но към два часа през нощта се събуди. Откакто се беше върнала в Англия, тя не можеше да спи по цяла нощ и вече беше свикнала с това състояние.
Облече си халата, хвърли още едно дърво в отъня и се мушна обратно в леглото с чантата си, пълна с документи. Имаше намерение да прочете отчета на посредника си за настоящото финансово положение на Лойд и ако това не й помогне да заспи, щеше да направи нова таблица на собствените си вложения.
Вниманието й бе отклонено от силната глъчка, идваща от долния етаж. Тя разпозна гласа на Фленаган и от възбудения му тон предположи, че той се опитва да успокои господаря си, който очевидно беше ядосан.
Любопитството й надделя и тя обу пантофките си, завърза колана на халата си и излезе на площадката. Тъмнината на сенките я прикриваха, но долу фоайето беше осветено от пламъка на свещите. Алесандра леко въздъхна като видя как Реймънд и Стефан препречваха пътя на Колин. Той беше с гръб към нея, но Реймънд случайно погледна нагоре и я съзря. Тя веднага му даде знак да си тръгнат. Реймънд смушка другия телохранител да се върне на поста си, поклони се на Колин и излезе от фоайето.
Фленаган нито забеляза напускането на охраната, нито пък видя Алесандра.
Не би продължил да говори, ако знаеше, че тя стои там горе и чува всяка негова дума.
— Точно така си представях една истинска принцеса — разказваше той на господаря си с треперещ и възторжен глас. — Косите й са гарвановочерни, а меките й къдри се спускат нежно до раменете. Очите й са сини, но такова синьо аз не съм виждал никога, и са невероятно бистри и искрящи. Тя има лунички, милорд. — Фленаган спря, за да си поеме дъх и продължи. — Тя наистина е прекрасна.
Колин не обърна особено внимание на думите му. Точно щеше да удари с юмрук един от непознатите, изпречили се на пътя му, и сетне да ги изхвърли на улицата, когато Фленаган слезе тичешком по стълбите и му обясни, че двамата мъже са изпратени от херцог Уилямшиър. Колин пусна по-едрия от двамата телохранители и сега наново подреждаше документите, които държеше, търсейки отчета на съдружника си. Надяваше се, че не го е забравил в офиса си, тъй като трябваше да запише числата в счетоводните книги преди да си легне. Колин беше в отвратително настроение и малко разочарован от намесата на прислужника.
Един хубав пердах би му помогнал да се отърве от притесненията си. Най-сетне намери липсващия лист, но точно в този момент Фленаган отново забърбори.
— Принцеса Алесандра е слаба и все пак не можех да не забележа колко добре е оформена фигурата й.
— Достатъчно — нареди Колин с мек, но все пак заповеднически тон.
Икономът веднага спря хвалебствията си за положителните качества на принцеса Алесандра. Унилото му изражение издаваше разочарованието му. Та той още не е казал всичко. Знаеше, че би могъл да говори поне още двадесет минути. Ами да, дори не беше споменал за усмивката й или за царствения начин, по който си държеше…