Принцеса Магда

— Какво говориш? — попитал царският син.

— Нищо — отвърнала тя. — Спомних си за принцеса Магда.

— Познаваш ли принцеса Магда?

— Не — отвърнала тя, — откъде ще я познавам? Само съм чувала за нея.

Като стигнали пред църковната врата, тя пак рекла:

— Ох, не рухвай ти, врата
и не ме прави злочеста!
Разбери, че аз не съм
истинската му невеста.

— Какво говориш? — попитал царския син.

— Ах — отвърнала тя, спомних си за принцеса Магда.

Той извадил скъп накит, окачил го на шията й и закопчал двете халкички. След това влезли в църквата, застанали пред олтара, свещеникът сложил ръцете им една в друга и ги венчал.

Повел царският син Магда към двореца, но по целия път тя не казала нито дума. А когато се върнали в царския дворец, изтичали в стаята на невестата, съблякла разкошната рокля, свалила скъпоценностите и облякла пак сивата си престилка. Но запазила на шията си накита, който й подарил принцът.

Вечерта завели невестата в стаята на царския син, но тя спуснала сватбеното було над лицето си, за да не разбере той измамата. След като всички излезли, той я попитал:

— Какво говореше на копривата край пътя?

— На каква коприва? — отвърнала тя. — Аз не говоря с коприва.

— Щом не си говорила, ти не си истинската невеста — рекъл той.

Тя намерила изход и измънкала:

— Уморена съм, не мога
да си спомня туй сама,
ала всички мои мисли
знае малката мома.

Изтичала навън и се сопнала на Магда:

— Какво си казала на копривата?

— Казах само:

— Копривке, копривке,
и тук ли те съзрях?
Неотдавна те берях
и сладко те ядях.

Върнала се невестата тичешком в стаята и викнала:

— Спомних си какво казах на копривата.

И повторила думите, които току-що чула.

— А какво говореше на моста, като минавахме по него? — попитал царският син.

— На моста ли? — отвърнала тя. — Аз не говоря с мостове.

— Тогава не си истинската невеста.

Тя пак измънкала:

— Уморена съм, не мога
да си спомня туй сама,
ала всички мои мисли
знае малката мома.

Изтичала навън и се сопнала на Магда:

— Какво си казала на моста?

— Казах само:

— Ох, не рухвай, камен мост,
и не ме прави злочеста!
Разбери, че аз не съм
истинската му невеста.

— Ще платиш с живота си за това — заканила й се невестата, но се върнала бързо в стаята и викнала:

— Спомних си какво казах на моста.

И повторила думите, които чула.

— Ами какво говореше на църковната врата?

— На църковната врата ли? — отвърнала тя. — Аз не говоря с църковни врати.

— Тогава не си истинската невеста.

Тя изтичала навън и креснала на Магда:

— Какво си казала на църковната врата?

— Казах само:

— Ох, не рухвай ти врата,
и не ме прави злочеста!
Разбери, че аз не съм
истинската му невеста.

— Това ще те погуби! — заканила й се невестата, разгневила се страшно, но се върнала тичешком в стаята и викнала:

— Спомних си сега какво казах на църковната врата.

И повторила думите, които чула.

— Ами къде ти е накитът, който ти дадох пред църковната врата?

— Какъв накит? — отвърнала тя. — Не си ми давал никакъв накит.

— Аз сам ти го окачих на шията и сам го закопчах. Ако не помниш това, тогава не си истинската невеста.

Смъкнал той булото от лицето й и като видял колко е грозна, стъписал се изплашен и рекъл:

— Как си попаднала тук? Коя си ти?

— Аз съм твоята годеница, но се страхувах, че хората ще ми се подиграват, като ме видят, затова заповядах на прислужницата от кухнята да облече моята рокля и да отиде вместо мене в църквата.

— Къде е това момиче? — попитал той. — Искам да го видя. Върви го доведи!

Тя излязла и казала на слугите, че прислужницата от кухнята е измамница и наредила да я заведат на двора и да й отсекат главата. Слугите сграбчили Магда и я повлекли, но тя викала тъй силно за помощ, че царският син чул гласа й, изскочил от стаята и заповядал да я пуснат. Донесли запалени свещи и той видял на шията й златния накит, който й дал пред църковната врата.

— Ти си истинската невеста — рекъл той, — ти дойде с мене в църквата. Ела сега в стаята ми!

Щом останали сами, той рекъл:

— Като отивахме към църквата, ти спомена принцеса Магда, която някога беше моя годеница. Ако смеех да помисля, че е възможно, бих повярвал, че тя стои пред мене, защото ти по всичко й приличаш.

Тя отвърнала:

— Аз съм принцеса Магда, която заради тебе стоя затворена седем години в тъмница, търпя глад и жажда и толкова дълго време вече живее в тегло и бедност. Ала днес слънцето отново грее над мене. Аз съм венчана с тебе в църквата и съм твоя законна съпруга.