— Баща ми ще изпрати мъже — отбелязва Сьорен и ме изважда от мислите ми. — Но той няма много приятели сред воините. Аз имам. Надявам се, че това ще бъде от значение, ако бъдем заловени. Корабът ми е бърз и лек. Всичко, което баща ми може да изпрати по петите ни, ще се забави заради по-тежкия екипаж и артилерията. Ще ги изпреварим с мили предимство.
Кимвам, опитвам се да изглеждам успокоена, но мислите ми все още препускат. Ще го кача на корабчето и ще се отдалечим от брега, така че Блейз да бъде единственият, който да ме чуе, когато извикам. Той ще дойде бързо, а аз междувременно мога да кажа на Сьорен, че съм видяла плъх, или ще измисля някаква друга лъжа, за да го държа в неведение, докато не стане твърде късно за него да предприеме каквото и да е.
И тогава…
И тогава аз ще бъда свободна. Тази мисъл изпраща радостен трепет по гръбнака ми. Свободна — това е нещо, което не съм била в продължение на десет години. И веднага щом то стане, аз ще освободя и народа си. Заради това ще си струва Сьорен да умре, както и Кресцентия, нали?
— Не — прошепва ми някакъв глас. Не съм сигурна дали той е на майка ми, или на императрицата.
Когато сме само на метри от брега, Сьорен ме хваща още по-силно за ръката и ме избутва в гърба — хваща ме в капан между тялото си и надигащите се вълни. Пръските от морето мокрят глезените ми. Чувам ги, преди да ги видя — ботуши, маршируващи в тандем по плажа, вик, превърнат в безсмислица от вятъра, тракане на мечове, извадени от ножниците.
— Бягай! — извиква през зъби Сьорен и ме побутва във водата към кораба.
Но дори и с Блейз, който чака наблизо, аз нямам почти никакъв шанс да избягам. Аз го знам, а вероятно и Сьорен. Морето, което бе празно само допреди малко, сега бързо се изпълва с корабите на императора и дори да успея да стигна до Блейз, преди те да ме хванат, дори и да успеем да им избягаме за известно време, ние ще ги заведем право към мястото, на което ни чакат другите.
Аз няма да направя това. Артемизия имаше право: аз съм заменима.
Затова стоя със Сьорен и стискам ръката му, нека повярва, че го правя, защото не мога да го оставя зад себе си. Може би това ще ми спечели малко милост, макар да се съмнявам, че императорът ще се развълнува от подобна проява на любов.
Пред мен Сьорен се мъчи да изглежда невъзмутим, докато те приближават.
— Ваше Височество! — поздравява главният страж, а гласът му е предпазлив.
— Йохан! — отвръща Сьорен с усмивка в гласа си. — Какво ви води тук всичките тази вечер?
Но Йохан не се заблуждава.
— Аз трябва да ви попитам същото — отвръща той и се опитва да ме види, но Сьорен ме скрива от погледа му.
— Ами надявах се на среднощна среща, но се опасявам, че вие май провалихте този план. — Той звучи като капризния принц, за който преди го считах.
— А дали случайно не сте на среща с Принцесата на пепелта? — пита стражът и звучи така, сякаш вече знае отговора.
Сьорен стиска ръката ми още по-силно, но отговаря с небрежен тон.
— Не виждам какво те интересува теб, Йохан, като се има предвид, че твоята работа е да пазиш баща ми. Кой охранява живота му точно сега, докато ти си тук и прекъсваш романтичните ми планове?
— Баща ви е достатъчно защитен — отвръща стражът наежено. — Но лейди Тора тази вечер е планирала убийството на тейна и ние вярваме, че е приготвила същата участ и за вас.
Сърцето ми бие в ушите ми, но Сьорен не губи спокойствие. Най-вероятно вече е успял все пак да сглоби пъзела. Трябва да приема, че моята атака срещу него не беше единствено подтиквана от ярост, тя беше планирана. Най-вероятно в момента се чуди докъде се простира този план.
Но когато проговаря, гласът му е безгрижен.
— Не мога да си представя, че това е вярно, тъй като тя можеше досега да го е направила. Имаше предостатъчно възможности за това. Що се отнася до тейна, човекът не страдаше от недостиг на врагове, както съм сигурен, че и вие много добре го знаете. Лейди Тора се намира под опеката на баща ми от десет години насам, без да е предизвикала никакъв инцидент.
— И все пак императорът нареди тя да бъде отведена, за да отговаря пред него. Ако е невинна, нека той го постанови — продължава Йохан.
— Защото всички знаем, че баща ми е разумен човек — отговаря Сьорен, а думите излизат по-скоро като ръмжене.
Йохан има благоразумието да изглежда леко уплашен. Уменията на Сьорен в битка са легендарни и макар той да няма голям шанс срещу двадесет мъже, той със сигурност ще извади поне няколко от строя по пътя си, ако се стигне дотам.
Иска ми се да мисля, че дори Блейз не е достатъчно глупав, за да се опита да ме спаси сега, но не мога да го твърдя със сигурност. Надявам се, че той е достатъчно далеч, така че другите кораби да не са го забелязали, и достатъчно далеч, за да не може да ме види така. Но не. Ако можеше, земята вече щеше да трепери.