— Аз наистина го видях — потвърждавам. — Кресцентия също го видя, но съм сигурна, че сега вече би го отрекла.
Без да искам, се сещам за Крес, такава, каквато я видях за последен път. Мисля си за това, в което я превърнах. Но изтласквам образа й настрани.
Той се прокашля, иска да се концентрира върху настоящето, а не върху миналото.
— Както казах, ще трябва да му се противопоставим. Ти имаш съюзници. — Това не е въпрос, но аз кимвам. — Тогава с твоите хора и каквато подкрепа аз успея да събера… Може и да имаме шанс, ако го направим заедно.
— Заедно — повтарям аз като ехо.
— Женим се — продължава той, а по устните му заиграва лека усмивка. — Ще обединим страните и силите си и ще управляваме заедно.
— Ти ми предлагаш да се омъжа за теб — изричам аз, а думите имат противен вкус в устата ми. На майка ми не й се е налагало да се омъжва, за да получи короната, но това е един друг свят и аз не мога да отрека, че идеята си има и своите добри страни.
— Не искам да те притискам, но стражите ще са тук всеки момент…
— Да — отвръщам аз. — Ще се омъжа за теб.
Той преодолява разстоянието помежду ни и притиска устните си в моите в разгорещена целувка, в която се оставям да потъна за миг, макар да знам, че не мога да си го позволя. Ако беше само това… Но не е. Много повече е. Аз все още не мога да забравя за Вектурианските острови. И без значение какво му позволявам да си мисли, аз не знам дали някога ще мога да му простя това.
Той се отдръпва и поставя ръцете си от двете страни на лицето ми.
— Никога не съм си мислил, че мога да се противопоставя на баща си, докато не те видях да го правиш. Ти искаш бунт. Аз ще ти помогна да драснеш клечката кибрит.
Надявам се, че усмивката ми изглежда по-истинска, отколкото я усещам. Ето това е да си кралица, напомням си аз. Това включва да правиш трудни избори, да се принасяш в жертва за доброто на страната си. От това ми се гади, но аз знам, че то е необходимо, за да освободя хората си от тиранин, който иначе би се забавлявал, докато те горят. Ако майка ми ме гледа от Отвъдното, наистина се надявам да е съгласна.
Сьорен и аз бягаме надолу по тъмния коридор и през лабиринт от завои. Имам чувството, сякаш тичаме в кръг, но той, изглежда, знае къде отива и след малко и аз започвам да се ориентирам.
Не виждам дори на крачка пред себе си, а ръката му, която е хванала моята — топла и мазолеста, — ми дава повече успокоение, отколкото има правото да го прави. Това е ръката, която е издала заповедта да бъдат убити стотици мои хора, напомням си аз.
Докато преминаваме покрай една от килиите, оттам долита стон, който се опитвам да пренебрегна. Човекът е астреец. Това е повече от вероятно и ако аз бях по-безкористен човек, щях да се спра и да го спася. Но това беше стонът на умиращ човек и аз знам, че няма какво да направя за него. Ръцете ми и без това вече са толкова изцапани с кръв — на Ампелио, на тейна, на Елпис.
Краката ми се спъват в нещо голямо и аз едва не падам върху него, но Сьорен ме задържа на крака.
— Какво… — започвам аз, но гласът ми заглъхва, когато осъзнавам какво точно е.
Някой скоро ще намери стражите, бе казал Сьорен. Предполагах, че ги е заключил в някоя килия, може би проснати в безсъзнание. Не мислех, че ще убие собствените си хора, започвам да се чудя дали изобщо го познавам.
Поглъщам надигащия се жлъчен сок и прескачам първо едното тяло, а после и другото. Виждала съм толкова много смърт, че това вече не би трябвало да ме засяга толкова дълбоко, но уви, още не съм претръпнала. Отхвърлям мисълта за тях от ума си и ускорявам темпото, за да се придържам в крак с дългите, бързи крачки на Сьорен.
— Какъв е планът ти за бягство? — питам го тихо. — Нали не включва преминаване през двореца?
— Е, няма да е точно ходене — промърморва той под нос. — Предполагам, че ти имаш по-добър?
— Имам няколко.
Отдясно се дочуват гласове, които крещят и се приближават към нас, така че при първа възможност свивам вляво и издърпвам неохотно следващия ме Сьорен след мен.
— Това ще ни отведе още по-надълбоко в тъмниците — отбелязва той.
— Което означава, че няма да ни търсят тук. Поне не и на първо време — обяснявам му аз.