Блейз спомена някакво ново оръжие — нещо, наречено берсеркер, — но може би това е просто вид кораб. Каловаксийците имат толкова много имена за корабите си, че аз не мога да ги запаметя всичките.
Събирам корабите и техните екипажи — близо две хиляди воини при пълен капацитет. И това са само новите кораби. Има и други — по-стари, но все още действащи. Те биха могли да утроят това число. Какво планира императорът, че му трябват толкова много хора? Докато се чудя, вече знам точно как да разбера.
На пръв поглед принц Сьорен се слива с останалата част от екипажа. Той помага да се монтира златно платно, върху което е изрисуван каловаксийският магически знак на пурпурен дракон. Неговата обикновена, бяла, памучна риза е навита до лактите и излага на показ силните му, бледи ръце. Косата му като свила е отметната назад и завързана на опашка, подчертаваща по този начин силната му челюст и скулите.
Кресцентия, явно, също го е забелязала, защото издава лека въздишка до мен.
— Ние не би следвало да сме тук — казва тя, а ръцете й са стиснати здраво пред нея.
— Ами, предполагам, че вече е твърде късно — отвръщам с игрива усмивка. Хващам ръката й и я стискам успокоително. — Хайде, мисли за това като за подсилване на духа на нашите смели воини, преди да отплават за… Къде? Ти знаеш ли?
Тя се смее, клатейки глава.
— На север най-вероятно. Да доставят камъни.
Но това не са товарни кораби. Ако бяха натоварени с божествени камъни, те щяха да са потънали още преди да напуснат пристанището. Кресцентия не знае каква е разликата и аз дори не мога да й се сърдя за това. Ако обсадата не се беше случила и аз бях израснала като наивна и разглезена принцеса, доста се съмнявам, че и аз щях да имам какъвто и да е интерес към корабите. Но каловаксийците обичат своите кораби дори повече от децата си и информацията за тях може да се окаже ключът към отхвърлянето на тяхната власт.
Докато наближаваме, ние привличаме погледите на екипажа, предизвиквайки бурни поздрави и няколко вулгарни коментари, които се преструваме, че не сме чули.
— Принцът гледа ли към нас? — шепне Кресцентия. Бузите й са поруменели до нежнорозово, а тя се усмихва сладко на корабите, покрай които преминаваме.
Аз също слагам усмивка на лицето си, макар някои от тези мъже най-вероятно да са се били по време на обсадата, а пък тези, които са твърде млади, да са имали бащи, които са го направили. Двайсет хиляди останали. Думите на Блейз отекват в главата ми. Тези хора са убили десетки хиляди мои поданици, а аз трябва да им се усмихвам кокетно и да им помахвам, сякаш не ги мразя с всяка частица от тялото си. Но аз го правя, колкото и да ми се повдига от това, защото съм кралица и двадесетте хиляди мои поданици, които все още са живи, се нуждаят от мен.
Принц Сьорен е толкова съсредоточен в монтирането на платното, че заедно с останалите членове на екипажа си не поглежда нагоре. Изражението му издава пълна концентрация, докато той връзва сложни възли с набраздено от бръчки чело и присвита уста. Когато най-сетне успява да стегне здраво възела и да вдигне поглед, очите му срещат моите и се задържат върху тях един удар на сърцето по-дълго от необходимото, преди да се прехвърлят на Кресцентия. Блейз може и да е прав, колкото и нелепо да е това. Аз може и да съм девица в беда, но той не може да ме спаси от собствените си хора, нали? От баща си, от себе си? Едно чудовище не може едновременно да играе и ролята на герой.
Той предава такелажа на член от екипажа си и идва до ръба на кораба, скача небрежно на дока и се озовава на няколко метра пред нас. Преди още да е успял да се изправи, Кресцентия и аз вече сме се поклонили в дълбоки реверанси.
— Тора, лейди Кресцентия! — поздравява ни той, когато се изправяме отново. — Какво ви води към доковете днес?
— Жадувах за малко морски въздух, Ваше… — Аз спирам, когато той ме поглежда, за да ми напомни за нашето споразумение от снощи. — Сьорен. — Но когато Кресцентия ме чува да произнасям малкото му име, тя ми хвърля остър, подозрителен поглед. Изглежда, че няма как да спечеля, затова бързо премествам фокуса. — Не осъзнавахме, че тук текат такива събития. За какво са всички тези кораби?
Изражението му леко се поколебава.
— Нищо особено. Драгонсбейн причинява дребни проблеми по търговския маршрут. Миналата седмица потопи няколко наши търговски кораби — уведомява ни той.