— Защо отказваш да си подстрижеш косата в това адско време? — продължава закачката Ерик. — Няма гаранция, че преценките ти ще са винаги правилни, Сьорен. Дори и да си принц.
— Особено ако си принц — добавя през смях един по-възрастен мъж с червендалесто, изгоряло от слънцето лице и голям корем.
Виждала съм как баща му екзекутира хора заради много по-малко неподчинение, но вместо това смехът на Сьорен се слива с техния. Разликата е шокираща, особено като се има предвид колко много Сьорен прилича на императора. Аз винаги съм ги смятала за донякъде взаимнозаменяеми — по същия начин, по който воините са горе-долу едни и същи. Като онези, които нападнаха двореца преди толкова много години.
— Добре ли се чувствате, лейди Кресцентия? — пита със загриженост Сьорен.
Осъзнавам, че Кресцентия е позеленяла през последните няколко минути, откакто се качихме на борда, въпреки че корабът е добре прикрепен и едва се поклаща.
— О, боже! — намесвам се аз, защото подозирам, че ако тя си отвори устата, за да отговори, оттам може да излезе нещо съвсем различно, а смятам, че върху принца вече бе повръщано достатъчно в рамките на една седмица. — Не исках да казвам нищо по-рано, но днес Кресцентия нещо не се чувства добре. Ние си мислехме, че малко морски въздух ще й подейства добре, но изглежда, че не е точно така. Може би е по-добре да се връщаме обратно в замъка.
Аз поставям успокоително ръка около раменете й и тя се отпуска върху мен.
— Може би е по-добре да я оставим да се успокои преди грубото тръскане с каретата — разсъждава Сьорен. — Ако мога да предложа, там под дърветата има едно прохладно място, на което може да се седне. Имате ли нещо против? — пита ни той.
Въпреки гаденето, Кресцентия бърза да се съгласи. Аз тръгвам, за да ги последвам, но Сьорен ме спира.
— Остани още няколко минути — моли ме той. — Ерик ще продължи обиколката. Ти изглеждаше наистина заинтересована.
— Бях. Още съм — съгласявам се малко прекалено бързо. — Добре ли си, Крес?
Кресцентия кимва, а очите й са почти два пъти по-големи от обичайното, докато се преместват от Сьорен към мен. Тя изглежда още по-зелена, но някак си си мисля, че това е по-скоро свързано с напрежението от това да остане насаме с принца, отколкото със самото море. Усмихвам й се насърчително, докато Сьорен й помага да слезе от кораба.
Би следвало да съблазнявам принца, а не да го предавам на Кресцентия, но това може да почака още един ден. Тези кораби са били построени поради някаква причина и аз съм готова да заложа десния си палец, че не е било, за да се защитават търговските пътища от един пират, който — поне през изминалата нощ — се криеше в нашето собствено пристанище.
— Кои части на кораба бихте искали да разгледате, лейди Тора? — пита ме Ерик.
Теодосия. Казвам се Теодосия.
Останалите членове на екипажа се връщат към обичайните си задължения, без да ме погледнат дори. Ако Крес беше все още тук, те щяха да следят всяка нейна дума и жест, но дори и с хубавите си дрехи аз все още съм астрейка и следователно не съм достойна за тяхното внимание. Това ме урежда много добре. Тъкмо ще ме улесни да получа информация.
Аз надявам най-невинната си усмивка и прокарвам ръка през неговата.
— Чувала съм истории за берсеркерите. Те толкова ли са страшни, колкото и звучат? С удоволствие бих се срещнала с някого от тях.
Челото му леко се набръчква и той мълчи няколко секунди, преди да отговори.
— Съжалявам, лейди Тора. В момента нямаме такива на борда и… ами, не съм убеден, че императорът би одобрил това, ако нямате нищо против да го кажа.
— А, разбира се — отвръщам аз, ухапвам устната си и започвам да си играя с края на плитката си. — Аз всъщност съм поласкана, че ме смятат за толкова опасна.
Той се смее, а напрежението по челото му се изглажда.
— Нещо друго, което бихте искали да видите?
Замислям се за момент, накланям глава настрани и се опитвам да изглеждам празноглава, докато умът ми ври и кипи.
— Не съм съвсем сигурна. Толкова дълго време мина, откакто съм била на борда на кораб, сър — признавам аз най-накрая.
Наблюдавайки Ерик, аз мога да кажа, че той няма титла. Косата и кожата му са прекалено тъмни, дланите на ръцете му са груби и по тях има големи мазоли. Дрехите му са били кърпени поне десетина пъти. Ако трябва да предполагам, бих си представила, че той не е чист каловаксиец, а по-скоро продукт на някогашна обсада някъде на изток, съжален от който там високопоставен баща е станал причина за раждането му.