Елпис няма такъв опит в прикриването на гнева си като мен.
Той се изписва върху лицето й като думи върху страница. Очевиден е в напрежението в челюстта й и в начина, по който очите й се вторачват. С подобен поглед би могла да вкамени човек.
Бързо се оглеждам, търсейки издайническото блещукане. Дори и най-силните пазители Сюта се затрудняват да задържат илюзиите, когато са изложени на пряка слънчева светлина, а аз съм сигурна, че моите Сенки са далеч по-слаби, без значение с колко много камъни са обрамчени наметалата им. Улицата около нас е открита и празна, макар че те едва ли са твърде далеч.
Елпис не е лоялна към императора. Вече съм сигурна в това. Но това не означава, че ще бъде лоялна към мен. В края на краищата аз не съм нейната кралица. Аз съм едно разглезено, закриляно момиче, което е приятелка с тази, която я държи в окови.
— Той изглежда ли като тях? — питам я на астрейски, гласът ми е тих като шепот. Продължавам да поддържам усмивката си широка, така че да заблудя моите Сенки и те да си мислят, че бръщолевя за нещо глупаво и нямащо значение. Надявам се, че след като са ме наблюдавали години да не върша нищо интересно и сега няма да очакват нещо повече.
Аз разчовърквам рана. Елпис потръпва при думите ми, но аз не я оставям. Нуждая се от гнева й. Искам тя да знае, че бремето не е само нейно. Че и аз съм на нейна страна.
Очите й се стесняват, тя отваря уста, за да отговори, но после пак я стисва.
— Да — започва тя на каловаксийски, преди да премине на астрейски и да сниши гласа си, така че дори аз едва я чувам. — Какво искате от мен, милейди? — пита ме тя, а гласът й е напрегнат.
— Не става въпрос за това какво искам аз, Елпис — шепна й аз, докато криволичим надолу по напукания паваж. Улиците са пусти, макар от счупените прозорци да ни наблюдават потънали в лицата очи. Деца, твърде малки, за да работят, болни, възрастни. — Ти какво искаш?
Очите й се стрелкат във всички посоки и търсят ушите, които винаги слушат, очите, които винаги наблюдават. Но не и тук, уверявам себе си. Не са достатъчно близо. Само че дори аз самата не си вярвам напълно. Толкова много пъти съм грешала досега.
— Това някакъв номер ли е, милейди? — пита тя, преминавайки обратно на каловаксийски.
Тя не ми вярва. А и защо би го направила? От години ме гледа с Крес. Нито веднъж не съм я погледнала. Нито веднъж не съм й дала и най-малкия знак, че съм нещо друго, различно от Принцесата на пепелта. Тя би била пълна глупачка да ми се довери, а животът, който е имала, е бил прекалено груб, за да остане глупава.
— Не. — Знам какво има нужда да чуе тя. Оглеждам се отново наоколо и го виждам — едва доловимо блещукане във въздуха, но на шест метра от нас, дебнещо в сянката на една разпадаща се сграда. Те няма да ме чуят, но аз се принуждавам да се разсмея силно, запазвам замръзналата на лицето си усмивка и говоря на астрейски като допълнителна предпазна мярка. — И не съм ти милейди, Елпис. Аз съм твоята кралица. — Мога да усетя как тя рязко си поема дъх, но все още не ми отговаря. — Усмихни се — приканвам я аз и тя незабавно се подчинява, макар в очите й да се таи страх. — Те се опитаха да ме пречупят, Елпис, и почти успяха. Позволих на страха ми да ме укроти. Позволих им да ме покорят. Но това приключи! Сега ще ги накарам да си платят. За всичко, което са сторили на нас и на нашата страна. На нашите бащи и майки. Ще ми помогнеш ли?
Това е риск. Елпис е израснала в този свят. Тя никога не е познавала нищо друго. Тя би могла да се обърне срещу мен заради свободата си и достатъчното храна, която получава, за да запази семейството си задоволено и дори аз не бих могла да я виня за това. Този свят е трудно място за оцеляване на астрейци, а и реално не съм виждала най-ужасната му част. Аз нямам по-голямо право от императора да се наричам неин владетел, а и какво значение има това за нея, след като тя е в безопасност, на топло и нахранена?
Но когато очите й срещат моите, те горят, изпълнени с отрова. Погледът й е смъртоносен, но не е насочен към мен. Гневът й само храни моя, докато и двата не се изравняват. Омраза за омраза.
— Да, Ваше Величество! — прошепва тя, препъвайки се в астрейските думи. Аз съм доста изненадана, че въобще ги знае.
Тя не рискува да направи реверанс или да наведе глава, но аз и не искам да го прави. Нямам нужда да ми засвидетелства уважение или да провъзгласява лоялността си. Аз съм нейна кралица и затова мое задължение е да я защитавам, а не обратното.