— Не — каза той. — Нека първо аз да те докосна. Исках…
Пламнала, Теса се извърна от къщата и спомените, които тя събуждаше. Малката им групичка беше достигнала дупка в плета от дясната им страна, през която се виждаше нещо, което със сигурност беше италианската градина. В кръга от зеленина се издигаха статуи, изобразяващи различни класически герои и митологични фигури. Венера наливаше вода от една амфора във фонтана в средата, докато статуи на велики историци и управници — Цезар, Херодот, Тукидид — се гледаха с празни очи през пътечките, които тръгваха от центъра на кръга. Имаше също така поети и драматурзи. Докато бързаше напред, Теса мина покрай Аристотел, Овидий, Омир (около чиито очи имаше каменна маска, символизираща слепотата му), Вергилий и Софокъл. Внезапно въздухът беше раздран от пронизителен писък.
Теса се обърна рязко. На няколко крачки зад нея Татяна се беше заковала на място и очите й почти бяха изскочили от орбитите си. Теса се втурна към пищящата жена, следвана по петите от останалите. Достигна я първа и Татяна я сграбчи слепешката, забравила за миг коя е.
— Рупърт — простена Татяна, втренчила се сляпо напред.
Теса проследи погледа й и видя, че изпод един плет стърчи мъжки ботуш. За миг си помисли, че мъжът сигурно лежи в безсъзнание на земята и че остатъкът от тялото му е скрит от растителността, но когато се приведе напред, осъзна, че ботушът, както и парчето изгризана, окървавена плът, което стърчеше от него, са всичко, което има да се види.
— Дванайсетметров червей — промърмори Уил на Джем, докато се придвижваха през италианската градина. Благодарение на две руни за беззвучност, ботушите им не вдигаха никакъв шум върху чакъла.
— Само си помисли каква риба може да се улови с него.
Устните на Джим потръпнаха лекичко.
— Не е смешно.
— Е, всъщност е малко смешно.
— Не можеш да сведеш положението до шеги за червеи, Уил. Говорим за бащата на Гейбриъл и Гидеон.
— Не просто говорим за него, а го преследваме през градина със статуи, защото се е превърнал в червей.
— Демоничен червей — уточни Джем и спря, за да надникне предпазливо зад един жив плет. — Огромно влечуго. Това ще те улесни ли в измислянето на неуместни шеги?
— Някога неуместните ми шеги те забавляваха — въздъхна Уил. — Ала ето че гъсеницата вече се е превърнала в пеперуда.
— Уил…
Джем беше прекъснат от оглушителен писък. Двете момчета се обърнаха рязко, тъкмо навреме, за да видят как Татяна полита назад. Теса я улови и я подкрепи, а Сесили се приближи до една дупка в живия плет, изваждайки серафимската кама от колана си с лекотата на обигран ловец на сенки. Уил не я чу да проговаря, но острието лумна в ръката й, осветявайки лицето й и разпалвайки пожар от ужас в стомаха му.
Той хукна натам, следван плътно от Джем. Татяна се беше отпуснала безжизнено в ръцете на Теса, а лицето й бе разкривено в див писък.
— Рупърт! Рупърт!
Теса се огъваше под тежестта на другото момиче и на Уил му се искаше да спре и да й помогне, ала Джем вече го бе сторил. Ръката му почиваше върху тази на Теса и така и трябваше да бъде. Той трябваше да бъде до нея, като неин годеник.
Уил сурово си заповяда да откъсне очи от тях и насочи внимание към сестра си, която се движеше към пролуката в плета, вдигнала високо камата, докато заобикаляше страховитите останки на Рупърт Блекторн.
— Сесили! — извика той сърдито.
Тя започна да се обръща…
… и целият свят сякаш избухна. Висока струя от пръст и кал изригна пред тях като гейзер, обсипвайки ги с град от парчета пръст. А насред гейзера — огромно, сляпо, сиво-бяло влечуго. Цветът на мъртва плът, помисли си Уил. Вонята, която се излъчваше от него, бе като от отворен гроб. Татяна изпищя и припадна, повличайки Теса със себе си.
Червеят започна да се полюшва напред-назад, мъчейки се да се измъкне от земята. Устата му — по-скоро огромна цепка, прорязваща главата му и пълна със зъби като на акула — зейна широко и от гърлото му излезе оглушително съскане.
— Спри! — Вдигнала серафимската кама пред себе си, Сесили изглеждаше напълно безстрашна. — Назад, прокълнато създание!
Червеят се засили към нея. Тя стоеше, без да трепва, стиснала оръжието си в ръка, докато страховитите челюсти се спускаха към нея… Уил се хвърли напред и я изблъска настрани. Двамата се претърколиха на земята и се блъснаха в плета, а главата на чудовището се удари в земята, където сестра му бе стояла до преди малко, и остави голяма вдлъбнатина.