— Я виж ти… — промърмори Хенри. В гърдите на създанието с часовников механизъм имаше цял куп жици и нещо, което на Сесили й приличаше на метална кутия като табакера. От външната страна на кутията беше гравирана змия, поглъщаща опашката си.
— Уроборос. Символът за удържане на демонична енергия.
— Като върху Пиксиса — кимна Шарлот.
— Който Мортмейн открадна от нас — потвърди Хенри. — Тревожех се, че възнамерява да опита точно това.
— Че възнамерява да опита какво? — обади се Гейбриъл. Лицето му беше зачервено, зелените му очи светеха. Браво на момчето, помисли си Сесили, задето винаги питаше точно това, което искаше да узнае.
— Да вдъхне живот на автоматоните — разсеяно обясни Хенри, докато посягаше към кутията. — Да ги надари с разум, дори със собствена воля…
Така и не довърши, защото в този миг пръстите му докоснаха кутията и тя изведнъж лумна. Лъчи, досущ като сиянието на магическа светлина, се изляха от нея и преминаха през символа уроборос. Хенри отскочи назад с вик, ала беше твърде късно. Създанието седна със светкавична бързина и го сграбчи. Шарлот изпищя и се хвърли напред, но не можа да стигне навреме — автоматонът, с гротескно зейнал гръден кош, улови Хенри под мишниците и преви тялото му като вейка.
Разнесе се ужасяващо пращене и Хенри увисна безжизнено. Автоматонът го захвърли настрани и като се обърна, зашлеви Шарлот през лицето. Тя се свлече до тялото на съпруга си, а създанието с часовников механизъм пристъпи напред и сграбчи брат Мика. Мълчаливият брат стовари жезъла си върху ръката на автоматона, ала съществото сякаш дори не забеляза. С механично буботене, наподобяващо смях, то се пресегна и изтръгна гръкляна на Мълчаливия брат.
Кръв плисна в стаята и Сесили направи точно онова, което си беше обещала, че няма да прави — изпищя.
21
Горящо злато
При обучението на Теса в Института никой никога не й бе обърнал внимание на това колко трудно бе да тичаш, когато от кръста ти виси оръжие. При всяка стъпка камата се удряше в крака й, а връхчето драскаше кожата й. Знаеше, че острието би трябвало да е в ножница — и докато висеше на колана на Уил навярно беше прибрано както трябва — ала сега вече беше късно. Уил и Магнус тичаха пред нея по каменистите коридори в недрата на Кадер Идрис, а тя правеше всичко по силите си, за да не изостава.
Магьосникът беше начело, понеже явно най-добре знаеше къде отиват. Теса не беше правила и крачка в плетеницата от коридори, без да е със завързани очи, а Уил си призна, че не помни почти нищо от самотното си пътуване предишната нощ.
Тунелите се стесняваха и разширяваха произволно, докато тримата се придвижваха през лабиринта, сякаш без никаква логика или замисъл. Най-сетне, когато навлязоха в един по-широк тунел, чуха нещо — далечен писък на ужас.
Магнус видимо се напрегна, а Уил рязко вдигна глава.
— Сесили… — отрони той и се втурна напред с удвоена скорост, така че магьосникът и Теса едва успяваха да го настигат.
Профучаваха покрай странни зали: една, чиято врата като че ли беше оплискана с кръв; друга, в която Теса разпозна стаята с бюрото, където Мортмейн я беше принудил да се превъплъти; както и една, където масивна решетка от метал и мед се извиваше от невидим вятър. Докато бързаха напред, виковете и звукът от битка се усилваха, докато най-сетне те нахлуха в просторна кръгла зала.
Която бе пълна с автоматони. Редици автоматони, толкова многобройни, колкото онези, които се бяха изсипали в селото през онази нощ, пред безпомощния поглед на Теса. Повечето от тях бяха неподвижни, ала една групичка в средата на стаята се движеше… и беше вкопчена в жестока битка. Теса имаше чувството, че отново вижда случилото се на стъпалата пред Института, докато я отвличаха: братята Лайтууд се биеха един до друг, Сесили размахваше проблясваща серафимска кама, тялото на един Мълчалив брат бе проснато в безжизнена купчинка на пода. Младата жена забеляза някак между другото, че други двама Мълчаливи братя се биеха заедно с ловците на сенки, анонимни под качулките на своите одежди с цвят на пергамент, но вниманието й беше привлечено от нещо друго. Хенри, който лежеше съвършено неподвижен. Шарлот, коленичила безсилно до него и обвила ръце около тялото му, сякаш можеше да го опази от битката, която кипеше около тях, ала по бледото му лице и непомръдващото тяло Теса предположи, че вече е твърде късно да го предпазят от каквото и да било.