Внезапно отекна силен трясък. Теса се отдръпна от каретата и се огледа. Звукът беше дошъл от вътрешността на къщата.
„Хенри“, помисли си Теса. Той беше влязъл вътре. Сам. Разбира се, създанието беше в градините навън, но все пак — това беше къщата на Бенедикт. Тя си спомни балната зала, която предишния път, когато бе тук, беше пълна с демони, и стисна полите на роклята си с две ръце.
— Останете тук, госпожо Блекторн — заповяда тя. — Трябва да разбера какъв е този шум.
— Не! — Татяна се изпъна върху седалката. — Не ме оставяйте!
— Съжалявам. — Теса отстъпи назад, поклащайки глава. — Налага се. Моля ви, останете в каретата!
Татяна извика нещо след нея, ала девойката вече се бе обърнала и изкачваше стълбите на бегом. Прекрачи прага на входната врата и се озова във величествено преддверие, чийто под на черни и бели квадрати приличаше на шахматна дъска. От тавана висеше внушителен полилей, но никоя от свещите в него не беше запалена. Единствената светлина идваше от слънчевите лъчи, струящи през високите прозорци. Великолепно, извито стълбище водеше нагоре.
— Хенри! — извика Теса. — Хенри, къде си?
В отговор, от горния етаж долетя вик, последван от нов трясък. Девойката залитна по стълбите, когато кракът й се закачи в подгъва на роклята й и го разкъса. Тя нетърпеливо повдигна полата си и продължи да тича по дълъг коридор с бледосини стени, върху които висяха десетки офорти2 в златни рамки, докато не стигна до една двукрила врата.
Стаята, в която се озова, несъмнено беше стая на мъж — библиотека или кабинет. Завесите бяха от тъмна тежка материя, маслени картини, изобразяващи огромни бойни кораби, бяха окачени по стените, покрити с тъмнозелени тапети, върху които се виждаха причудливи тъмни петна. Усещаше се особена миризма, подобна на онази, която тегнеше край Темза, където странни неща се разлагаха под бледата дневна светлина, само че тази тук беше примесена с металическия привкус на кръв. Една етажерка беше паднала върху персийския килим и до бъркотията от натрошено стъкло и дървени отломки Хенри се беше вкопчил в схватка с някакво същество със сива кожа и страховит брой ръце. Хенри крещеше и риташе с дългите си крака, а съществото (несъмнено, демон) дращеше бойното му облекло с нокти и щракаше с вълчата си муцуна в лицето му.
Теса се огледа наоколо като обезумяла, грабна ръжена, който стоеше до незапалената камина, и се хвърли в атака. Опита се да мисли за обучението си, за всички онези часове, в които Гидеон прилежно й беше обяснявал за калибриране, бързина и захват, но в крайна сметка инстинктът бе онзи, който я накара да забие дългата стоманена пръчка там, където у едно обикновено животно от този свят би трябвало да се намира гръдният кош.
Чу как нещо изхрущя, когато оръжието потъна в тялото на създанието, което нададе вой, подобен на кучешки лай, и се претърколи встрани от Хенри. Ръженът издрънча на пода и от раната рукна черна кръв, която изпълни стаята с воня на пушек и разложение. Теса политна назад и токът се закачи в раздрания подгъв на роклята й. Строполи се на земята в същия миг, в който Хенри се надвеси над чудовището и като проклинаше тихо, преряза гърлото му с подобно на кама острие, което грееше от руни. От гърлото на демона се откъсна клокочещ звук и той се отпусна безжизнено.
Хенри се изправи на крака. Рижата му коса беше мокра от кръв — неговата и тази на демона; бойното му облекло беше разкъсано на рамото и от раната бликаше алена струйка.
— Теса! — възкликна той, като само за миг се озова до нея и й помогна да стане. — В името на Ангела, и ние сме една двойка — подхвърли той с типичния си печален тон и я погледна разтревожено. — Нали не си ранена?
Девойката се погледна и разбра какво има предвид Хенри: роклята й беше подгизнала от демонска кръв, а върху ръката й зееше грозна рана, получена, когато беше паднала върху натрошеното стъкло. Все още не я болеше много, но имаше кръв.
— Нищо ми няма — увери го тя. — Какво стана, Хенри? Какво беше това нещо и защо беше тук?
— Демон пазач. Претърсвах писалището на Бенедикт и трябва да съм разместил или докоснал нещо, което го събуди. От чекмеджето излезе струя черен дим и се превърна в това. Нахвърли се отгоре ми…
— И те е изподрало — разтревожено каза Теса. — Тече ти кръв…
— Не, за това аз съм си виновен. Паднах върху камата си — смутено обясни Хенри и извади едно стили от колана си. — Не казвай на Шарлот.
Теса за малко да се усмихне, но после си спомни какво се случваше и изтича към един от високите прозорци. Дръпна пердетата и погледна навън. Зелени чемшири и ниско подрязана трева, започнала да покафенява с наближаването на зимата, се простираха пред очите й, ала за нейно огромно недоволство от тази част на къщата не можеше да види италианската градина.
2
Картина, отпечатана върху хартия с помощта на матрица, чрез специален способ в графичното изкуство, който носи същото име. — Бел.ред.