Силата на сблъсъка и тежестта на автоматона върху гърба му, изкараха въздуха от дробовете на Джем, когато се удари жестоко в пода. За миг пред очите му се появиха звезди и гърдите му се свиха, докато се мъчеше да си поеме дъх.
Преди да стане Мълчалив брат, преди да направят първото ритуално порязване на кожата му и да вдълбаят в лицето му линиите, които щяха да поставят началото на трансформацията му, падане и нараняване като това навярно биха го убили. Ала сега, още докато пълнеше дробовете си с въздух, той вече се извиваше настрани, протегнал ръка към жезъла. Пръстите на създанието се сключиха около рамото му…
И по тялото му премина тръпка, съпроводена от дрънченето на метал в метал. Джем сграбчи жезъла си и замахна със сила, която запрати главата на автоматона настрани в същия миг, в който някой отмести горната половина на тялото му. Джем ритна тежестта, която продължаваше да затиска краката му и ето че тя също изчезна и той видя Уил, коленичил до него с бяло като платно лице.
— Джем — каза той.
Около тях битката като че ли спря и се възцари особена тишина, сякаш извън времето. Гласът на Уил тегнеше от безброй чувства: неверие и изумление, облекчение и усещането, че е бил предаден. Джем се надигна на лакти в същия миг, в който мечът на Уил, изцапан с мазна черна течност и покрит с вдлъбнатини, издрънча на пода.
— Ти си мъртъв. Почувствах как умираш. — При тези думи той сложи ръка върху окървавената си риза, над сърцето си, там, където беше парабатайската му руна.
Джем посегна и като улови ръката му, я притисна към вътрешната част на китката си, молейки го със силата на волята си да разбере.
— Почувствай пулса ми, туптенето на кръв под кожата. Мълчаливите братя имат сърца и те бият.
Очите на Уил се разшириха.
— Аз не умрях — каза Джем. — А се промених. Ако можех да ти кажа… ако имаше начин…
Уил го гледаше с широко отворени очи, гърдите му се повдигаха и спускаха учестено. Автоматонът беше издрал едната половина на лицето му и сега от няколко дълбоки драскотини течеше кръв, но той сякаш не забелязваше. Уил издърпа ръката си от тази на Джем и издиша шумно.
— Roeddwn i’n meddwl dy fod wedi mynd am byth. — Без да мисли, проговори на уелски, ала приятелят му го разбра — благодарение на руните на Мълчаливите братя нямаше непознат език за него.
„Мислех, че си си отишъл завинаги.“
— Все още съм тук — каза Джем, а после, зърнал с крайчеца на окото си как нещо проблесна, се извъртя рязко настрани.
Метална брадва изсвистя там, където той се намираше само допреди миг, и издрънча при сблъсъка с каменния под. Бяха ги обградили автоматони, образувайки обръч от бръмчащ метал около тях.
И ето че Уил беше на крака, вдигнал меч пред себе си, двамата бяха опрели гърбове и той казваше:
— Руните са безсилни срещу тях — трябва да бъдат посечени с брутална сила…
— Досетих се.
Джем стисна жезъла си и като замахна мощно, запрати един от автоматоните в близката стена. От металната обвивка на създанието се разхвърчаха искри.
Уил вдигна меча си и посече коленете на две от механичните същества.
— Харесва ми тази твоя пръчка — подхвърли той.
— Това е жезъл. — Джем го размаха, събаряйки странично друг от автоматоните. — Изработват ги Железните сестри, само за Мълчаливите братя.
Мечът на Уил изсвистя и мина през шията на друго от създанията. Металната глава се търкулна на пода, а от врата бликна смесица от мазна течност и изпарения.
— Всеки може да наточи една пръчка.
— Това е жезъл — повтори Джем и с крайчеца на окото си зърна усмивката, пробягала за миг по лицето на Уил. Самият той също искаше да се усмихне… някога би го направил, без да се замисли, но заради промяната, настъпила в него, от подобни простички смъртни жестове сякаш го деляха години.
Стаята кипеше от движещи се тела и размахани оръжия и Джем не можеше да види ясно никой от останалите ловци на сенки. Даваше си сметка единствено за Уил до себе си — следващ всяка негова стъпка и всеки негов удар. Докато метал дрънчеше ò метал, нещо в Джем, частица от него, която беше изгубил, без дори да си даде сметка, усети напрежението, от мисълта, че това е последният път, в който се бие заедно с приятеля си.