— Както кажеш, Джеймс — рече Уил. — Както кажеш.
Теса се обърна и като замахна с камата, я заби дълбоко в металната обвивка на създанието. Острието потъна с грозен раздиращ звук, последван от дрезгав смях, който накара сърцето й да се свие.
— Госпожице Грей — каза нисък глас и когато вдигна очи, Теса видя гладкото лице на Армарос. — Несъмнено би трябвало да знаете, че едно толкова нищожно оръжие не е в състояние да ме нарани, нито пък вие притежавате нужната сила.
Теса понечи да изпищи, ала ръцете му с хищни нокти я сграбчиха и я повдигнаха, запушвайки устата й. През мъглата от движение и блясъка на мечове и метал, тя зърна как Уил посича автоматона, паднал върху Джем и посяга да го вдигне, в същия миг, в който Армарос изръмжа в ухото й:
— Може и да съм направен от желязо, но имам сърце на демон и то ламти да пирува с плътта ти.
С тези думи създанието я повлече назад, през кипящата битка. Младата жена го зарита с ботушите си и той изви главата й настрани, а острите му нокти я одраха жестоко по бузата.
— Не можеш да ме убиеш — задъхвайки се каза тя. — Ангелът, който нося, пази живота ми…
— О, да, наистина не мога да те убия. Но мога да те нараня. Мога да те нараня, както не си и сънувала. Нямам плът, с която да изпитам удоволствие, така че единствената наслада, която ми остава, е да причинявам болка. Докато ангелът на врата ти — както и заповедите на Магистъра — те бранят, трябва да удържам ръката си, но ако силата на ангела някога угасне, ще те разкъсам на парченца с металните си челюсти.
Вече се намираха извън обръча на битката и демонът я отнасяше в една ниша, полускрита зад каменна колона.
— Направи го. По-добре да умра от ръката ти, отколкото да се омъжа за Мортмейн.
— Не се тревожи — каза Армарос и макар да говореше без дъх, думите му сякаш докоснаха кожата й като шепот и я накараха да потрепери от ужас. Студени метални пръсти се обвиваха около китката й като окови, докато той я издърпваше в сенките. — Ще се погрижа и двете да се случат.
Сесили видя как брат й посече автоматона, нападнал брат Закарая. Трясъкът на метал, когато създанието се сгромоляса на пода, едва не проби тъпанчетата й. Тя тръгна към Уил, изваждайки една кама от колана си… и политна напред, когато нещо се обви около глезена й и я дръпна.
Падна на земята на колене и лакти и когато се извъртя, за да види какво я е препънало, видя, че е отсечената ръка на един автоматон. Беше отрязана в китката и от стърчащите от нащърбения метал жици бликаше черна течност. Пръстите се бяха вкопчили в униформата на Сесили и тя започна да ги удря с камата си, докато те се разтвориха и ръката падна на пода като мъртъв рак, потръпвайки лекичко.
Момичето простена отвратено и се изправи на крака, само за да открие, че вече не вижда Уил и брат Закарая. Стаята се беше превърнала в размазано петно от движение. Зърна Гейбриъл, опрял гръб в гърба на Гидеон, в краката им — купчина мъртви автоматони. Бойното облекло на Гейбриъл беше скъсано на рамото, от дупката течеше кръв. Сирил се бе свлякъл на пода и Софи, която бе застанала до него, размахваше меча си в кръг, а белегът изпъкваше върху бледото й лице. Магнус не се виждаше, но диря от сини искри във въздуха издаваше присъствието му. И разбира се, оръжията на Бриджет, която Сесили зърваше от време на време между телата на автоматоните, се движеха толкова мълниеносно, че се бяха превърнали в неясно петно, червената й коса приличаше на пламнало знаме. А в краката й…
Сесили се залови да си пробива път през тълпата към тях. По пътя захвърли камата си и взе една брадва с дълга дръжка, изпусната от някой автоматон. Оръжието се оказа учудващо леко и издаде страшно удовлетворяващо хрущене, когато тя го заби в гърдите на механичния демон, посегнал да я улови, запращайки го назад.
Миг по-късно вече прескачаше купчина паднали автоматони, повечето от които бяха посечени на парчета, а крайниците им бяха разпилени навсякъде — именно оттам трябва да се бе взела и ръката, която я бе стиснала преди малко. В другия край на купчината стоеше Бриджет, въртейки се на всички посоки, докато отблъскваше прииждащите чудовища, мъчещи се да се доберат до Шарлот и Хенри. Бриджет хвърли мимолетен поглед на Сесили, когато по-малкото момиче профуча покрай нея и коленичи до ръководителката на Института.
— Шарлот — прошепна тя.
Жената вдигна глава. Лицето й беше пребледняло от ужас, зениците й — толкова разширени, че сякаш бяха погълнали кафявото на ирисите й. Беше обвила ръце около безжизнено отпуснатото тяло на Хенри и го полюшваше лекичко, опряла главата му върху крехкото си рамо и сключила пръсти около гърдите му.