— Ти плени един небесен ангел — каза Теса, но това не беше нейният глас, а Итуриел, говорещ през нея. Гласът му отекна в тялото й като удар на гонг и тя се зачуди някак мимоходом дали сърцето й бие… имаха ли ангелите сърца? Щеше ли това да я убие? И да го стореше, щеше да си струва. — Опита се да създадеш живот. Ала животът е привилегия на Небето. И то не търпи някой да си присвоява неговите права.
Мортмейн се обърна, за да побегне, но беше бавен, бавен като всички хора. Теса протегна ръка, ръката на Итуриел, и я сключи около него, повдигайки го от земята. Допирът на ангела го изгори и той изпищя. Гърчеше се, обгърнат от огън, докато тя затягаше хватката си, смазвайки тялото му в пихтия от алена кръв и бели кости.
След това разтвори пръсти и тялото му се сгромоляса на земята между автоматоните му. Последва мощен трус, съпроводен от оглушително металическо скърцане, като от рухването на сграда, и автоматоните започнаха да се свличат един по един на пода — нямаше кой да им вдъхва живот сега, когато с техния Магистър бе свършено. Градина от метални цветя, които увяхваха и умираха едно по едно, насред която стояха ловците на сенки и се оглеждаха изумено.
И ето че Теса разбра, че все още има сърце, защото то подскочи в гърдите й, ликуващо да ги види живи и в безопасност. Ала когато протегна златни ръце към тях — едната бе поаленяла там, където кръвта на Мортмейн се смесваше със златната кръв на Итуриел — те се отдръпнаха от ослепителната светлина, която я обгръщаше.
„Не, не“, искаше да каже тя, „никога не бих ви наранила“, но от устата й не излизаха никакви думи. Не можеше да говори — огънят беше твърде силен. Опита се да открие пътя обратно към себе си, да се превъплъти в Теса, но се изгуби в бушуващите пламъци, сякаш бе пропаднала в сърцето на слънцето. Агония от огън експлодира в нея и тя почувства, че пада, докато ангелът с часовников механизъм се впиваше в гърлото й като нажежено до червено въже. „Моля те“, помисли си тя, ала всичко бе погълнато от изпепеляващи пламъци и изгубвайки свяст, Теса потъна в светлината.
22
Последната тръба
От непрогледна черна мъгла създания с часовников механизъм протягаха хищни нокти към нея. Огън бушуваше във вените й и когато сведе поглед надолу, Теса видя, че кожата й е напукана и покрита с мехури, златна кръв струеше по ръцете й. Видя безкрайните градини на Рая, видя небесния свод обгърнат от пламъци, чието сияние би ослепило всеки смъртен. Видя сребърни облаци с остри като бръснач ръбове и почувства ледената пустота, която празнеше сърцата на ангелите.
— Теса… — Беше Уил. Можеше да познае гласа му навсякъде. — Теса, събуди се, събуди се. Моля те.
Тя чуваше болката в гласа му и искаше да протегне ръце към него, но когато ги вдигна, пламъците се усилиха и овъглиха пръстите й. Дланите й се превърнаха в пепел и горещият вятър ги разнесе.
Теса се мяташе в леглото, бълнуваща от високата температура и кошмарите. Подгизнали от пот, чаршафите се бяха усукали около нея, косата й бе залепнала за слепоочията. Бездруго бледата й кожа сега беше почти прозрачна и под нея се виждаше плетеницата на вените и очертанията на костите й. Ангелът с часовников механизъм почиваше върху шията й. От време на време тя го докосваше и от устните й се откъсваше глух стон, сякаш допирът й причиняваше болка.
— Толкова много страда. — Шарлот потопи една кърпа в хладка вода и я сложи върху пламналото чело на младата жена. Тя издаде тих звук, сякаш за да възрази, но не понечи да отблъсне ръката й. На Шарлот й се искаше да мисли, че е защото хладните кърпи помагат, но знаеше, че е по-вероятно Теса да е твърде изтощена. — Нищо друго ли не можем да направим?
— Огънят на ангела напуска тялото й — каза застаналият до Шарлот брат Енох в своя зловещ шепот, който проникваше навсякъде. — Ще отнеме време, докато се изчисти напълно. След това вече няма да я боли.
— Но тя ще се оправи?
— Досега оцеля. — Мълчаливият брат звучеше мрачно. — Огънят би трябвало да я убие. Би убил всеки обикновен човек. Но тя е наполовина ловец на сенки и наполовина демон и беше защитена от ангела, чийто огън използва. Той я бранеше даже в онези последни мигове, в които пламъците изпепелиха дори собствената му тленна форма.
Шарлот си спомни кръглото помещение в недрата на Кадер Идрис. Отново видя как Теса пристъпва напред и от момиче се превръща в пламък, как бе лумнала като огнена колона, косата й — същински ореол от искри, пръскащи ослепителна и ужасяваща светлина. Приклекнала на пода до тялото на Хенри, тя се бе почудила как дори ангелите могат да горят така и да останат живи.