Пръстите му се сключиха още по-здраво около нейните.
— Върни се — каза той. — Върни се при мен, Теса. Хенри каза, че тъй като си докоснала душата на ангела, навярно сънуваш Рая, небесни градини и огнени цветя. Може би си щастлива в тези сънища. Но аз те моля, тласкан единствено от себичност — върни се при мен, защото не бих понесъл да изгубя цялото си сърце.
Главата й бавно се обърна към него, устните й се разтвориха, сякаш се канеше да проговори. Сърцето му подскочи и той се приведе напред.
— Джем? — каза Теса.
Уил се вцепени, все така — с ръка върху нейната. Очите й се отвориха… сиви като небето преди дъжд, сиви като хълмовете на Уелс. Цветът на сълзите. Тя погледна към него, през него, без изобщо да го вижда.
— Джем… Джем, толкова съжалявам. Само аз съм виновна.
Уил отново се приведе напред. То бе по-силно от него. Теса говореше, при това разбираемо, за първи път от дни насам. Дори и да не говореше на него.
— Не си виновна.
Тя отвърна на допира на ръката му, пръстите й сякаш изгаряха кожата му.
— Напротив — настоя младата жена. — Именно заради мен Мортмейн те лиши от уин фена. Заради мен всички сте в опасност. Трябваше да те обичам, а всъщност съкратих живота ти.
Уил си поемаше дъх на пресекулки. Парчето лед отново се бе забило в сърцето му и той сякаш дишаше около него. И все пак, не беше ревност, а тъга, по-дълбока от всяка, която бе познал дотогава. Помисли си за Сидни Картън. „Спомняйте си понякога, че има един човек, който е готов да даде живота си, за да запази живота на някой, който ви е скъп.“45 Да, той би го направил за Теса — би умрял, за да запази живота на онези, които са й скъпи… така, както и Джем би го направил за него или пък за Теса, а тя — и за двама им. Те тримата бяха оплетени в почти неразбираема бъркотия, но едно бе сигурно — никой не би могъл да твърди, че не се обичат.
„Достатъчно съм силен за това“, каза си той и нежно повдигна ръката й.
— Животът е повече от това просто да не умреш — рече той. — Има също така и щастие. Ти познаваш своя Джеймс, Теса. Знаеш, че би избрал любовта пред дългия живот.
В отговор девойката завъртя неспокойно глава върху възглавницата.
— Къде си, Джеймс? Търся те в мрака, но не те откривам. Ти си моят годеник, връзката между нас не може да бъде прекъсната. И все пак, когато умираше, аз не бях до теб. Не можах да се сбогувам.
— Какъв мрак? Теса, къде си? — Уил стисна ръката й по-силно. — Помогни ми да те открия.
Изведнъж гърбът на младата жена се изви като дъга, а пръстите й се впиха в неговите.
— Съжалявам! — ахна тя. — Джем… толкова съжалявам… причиних ти зло, ужасно зло…
— Теса! — Уил скочи на крака, но тя вече се бе отпуснала безсилно в леглото, дишайки тежко.
То бе по-силно от него — той извика отчаяно Шарлот, като дете, което се е събудило от кошмар; извика я така, както не го бе правил, когато все още беше дете и се събуждаше в непознатия Институт, копнеещ за утеха, която знаеше, че не бива да търси.
Шарлот се появи тичешком, както Уил открай време знаеше, че ще дойде, стига да я повикаше. Пристигна, останала без дъх и уплашена. Един поглед към девойката в леглото и към младия мъж, стиснал ръката й, и Уил видя как ужасът се оттегля от лицето й, заменен от безмълвна тъга.
— Уил…
Той нежно издърпа ръката си от тази на любимата си и се обърна към вратата.
— Шарлот, никога не съм те молил да използваш положението си като глава на Института, за да ми помогнеш…
— Положението ми не може да излекува Теса.
— Напротив. Трябва да доведеш Джем.
— Не мога да поискам това — каза Шарлот. — Джем току-що започна службата си в Града на тишината. Наскоро посветените Братя не бива да напускат града в продължение на цялата първа година…
— Той дойде да се бие.
Шарлот отметна една къдрица, която бе паднала над лицето й. Понякога, както в този момент, изглеждаше много млада, макар че по-рано, докато разговаряше с инквизитора в гостната, не беше така.
— Решението беше на брат Енох.
Увереност накара Уил да изпъне гръб. В продължение на толкова години се бе съмнявал в това, което се криеше в собственото му сърце. Но не и сега.
— Теса се нуждае от Джем. Познавам Закона и знам, че той не може да си дойде у дома, но… от Мълчаливите братя се очаква да прекъснат всяка връзка със света на смъртните, преди да се присъединят към Братството. Законът повелява и това. Връзката между Теса и Джем не беше прекъсната. Как би могла тя да се върне в света на смъртните, ако не може да види годеника си за последен път?