Шарлот не отговори веднага. Върху лицето й беше легнала сянка, която Уил не можеше да разгадае. Без съмнение тя също го искаше — заради Джем, заради Теса, заради двама им?
— Много добре — заяви тя най-сетне. — Ще видя какво мога да направя.
— О, за бога! — промърмори Софи, докато минаваше покрай кухнята. Трябваше ли Бриджет да избира все такива злокобни песни и то — все с името на Уил в тях? Сякаш горкото момче не беше страдало достатъчно…
Една сянка изникна от тъмнината.
— Софи?
Тя изписка и едва не изпусна четката, която държеше. Магическа светлина припламна в сумрачния коридор и девойката видя две познати сиво-зелени очи.
— Гидеон! — възкликна тя. — Всемогъщи боже, за малко да ме уплашиш до смърт.
Той придоби разкаяно изражение.
— Съжалявам. Просто исках да ти пожелая лека нощ… а и ти се усмихваше, докато идваше насам. Реших, че…
— Мислех си за господаря Уил — каза тя и отново се усмихна при вида на смаяното му изражение. — Само преди една година, ако ми кажеше, че някой го тормози, щях да остана ужасно доволна, ала сега му съчувствам. Това е всичко.
Гидеон изглеждаше отрезвен.
— Аз също му съчувствам. Всеки ден, в който Теса не се събужда, можеш да видиш как частица от живота му се отцежда от него.
— Само ако господарят Джем беше тук… — въздъхна Софи. — Но него го няма.
— Напоследък трябва да свикваме да живеем без страшно много неща. — Гидеон докосна лекичко бузата й. Пръстите му бяха мазолести, загрубели. Не бяха гладките пръсти на джентълмен. Девойката му се усмихна. — По време на вечерята изобщо не ме погледна — каза той с тих глас.
И наистина беше така. Бяха вечеряли набързо със студено печено пиле и картофи. Никой нямаше апетит, освен Гейбриъл и Сесили, които се бяха хранили така, сякаш бяха прекарали целия ден в тренировки. И може би наистина беше така.
— Притеснявах се за госпожа Брануел — призна си Софи. — Тя толкова се безпокои за съпруга си и за госпожица Теса, че направо вехне, а бебето… — Младата жена прехапа устни. — Тревожа се — повтори. Не можеше да каже повече. Трудно й бе да се отърси от сдържаността, възпитана в нея през целия й досегашен живот, прекаран в служба, въпреки че сега беше сгодена за ловец на сенки.
— Имаш нежно сърце — рече Гидеон. Пръстите му се плъзнаха по бузата и докоснаха устните й в нежна ласка. След това се отдръпна. — Видях Шарлот да влиза в гостната едва преди няколко минути. Навярно би могла да поговориш с нея за тревогата си?
— О, не…
— Софи — каза Гидеон. — Ти не си само прислужница на Шарлот, а си и нейна приятелка. Ако има някого, с когото би говорила, това си ти.
Гостната беше тъмна и студена. В камината не гореше огън, никоя от лампите не беше запалена и нощта бе спуснала покривалото си над стаята, обвивайки я в мрак и сенки. На Софи й беше нужен един миг, докато осъзнае, че една от сенките бе Шарлот — дребничка, безмълвна фигурка в стола зад бюрото.
— Госпожо Брануел — каза Софи, чувствайки се ужасно неловко, въпреки окуражителните думи на Гидеон. Преди два дни с Шарлот се бяха били рамо до рамо в Кадер Идрис, ала сега тя отново бе прислужницата, дошла да почисти камината и да избърше праха в стаята. В ръката си имаше кофа с въглища, в джоба на престилката — кутия с огниво. — Съжалявам… не исках да ви прекъсвам.
— Не прекъсваш нищо, Софи. Поне не нещо важно.
Гласът на Шарлот… Девойката никога не го бе чувала да звучи по този начин. Толкова слаб, така прекършен.
Тя остави въглищата до огъня и се приближи колебливо до своята господарка. Ръководителката на Института бе подпряла лакти върху бюрото, отпуснала глава в ръцете си. Пред нея лежеше отворено писмо с печата на Съвета. Софи изведнъж си припомни, че преди битката в Кадер Идрис консулът им беше заповядал да напуснат Института и сърцето й заби учестено. Но нали бе доказано, че са прави? Несъмнено победата им над Мортмейн би трябвало да анулира присъдата на консула, особено сега, когато той беше мъртъв?
— Всичко… всичко наред ли е, госпожо?
Шарлот махна към писмото — немощен, безнадежден жест. Софи побърза да се приближи и го взе от бюрото.
Госпожо Брануел,
С оглед на кореспонденцията, която сте водили с покойния ми колега, консул Уейланд, навярно ще останете изненадана от това писмо. Клейвът обаче се нуждае от нов консул и след гласуване вие се оказахте водещият избор сред нас.