— Каза, че не искаш да бъдеш Мълчалив брат. Че не искаш да живееш вечно…
Джем беше направил няколко крачки и сега стоеше до тоалетката й. Посегна и взе нещо метално и проблясващо от една плитка кутийка за бижута — ангелът й с часовников механизъм, осъзна с учудване Теса.
— Вече не тиктака. — Тонът му беше далечен, гладък и хладен като камък, и младата жена не можеше да го разгадае.
— Сърцето му го няма. Когато се преобразих в ангела, аз го освободих от механичния му затвор. Той вече не живее вътре. Не ме защитава повече.
Пръстите на Джем се сключиха около ангела и крилата се забиха в дланта му.
— Трябва да ти кажа — рече той. — Когато чух за искането на Шарлот да дойда тук, то беше в разрез с моите желания.
— Не искаше да ме видиш?
— Не. Не исках да ме гледаш по начина, по който го правиш сега.
— Джем… — Теса преглътна и усети върху езика си горчилката на отварата, която той й беше дал да пие. Вихрушка от спомени, мракът под Кадер Идрис, селцето, обгърнато от пламъци, ръцете на Уил около нея… Уил. Ала тя бе вярвала, че Джем е мъртъв. — Джем — повтори отново, — когато те видях жив там, под Кадер Идрис, помислих, че е сън или лъжа. Мислех, че си умрял. Това беше най-страшният миг в живота ми. Повярвай ми, моля те, повярвай ми, че душата ми ликува отново да те види, а си мислех, че никога вече няма да те зърна. Просто…
Джем пусна металния ангел и тя видя кръвта по линиите на дланта му, там, където връхчетата на крилата го бяха порязали през руните.
— Аз съм нещо странно за теб. Не съм човек.
— За мен ти винаги ще бъдеш човек — прошепна Теса. — Но сега не мога да видя в теб моя Джем.
Той затвори очи. Девойката бе свикнала под тях да има тъмни сенки, но и те бяха изчезнали.
— Нямах избор. Теб те нямаше и вместо мен, Уил тръгна да те търси. Не се боях от смъртта, но се страхувах да ви изоставя. И това бе единственият ми изход. Да живея, да се изправя и да се бия.
В гласа му се беше прокраднал мъничко цвят — под хладната откъснатост на Мълчаливите братя, у него все още имаше страст.
— Давах си сметка какво ще изгубя — продължи той. — Някога ти разбра музиката ми. А сега ме гледаш така, сякаш изобщо не ме познаваш. Сякаш никога не си ме обичала.
Теса отметна завивката и стана. Което беше грешка. Начаса й се зави свят и коленете й се подкосиха. Вдигна ръка, за да се залови за една от колоните на леглото и вместо това установи, че стиска пергаментовите одежди на Джем. Той се бе втурнал към нея с изящната безшумна стъпка на Братята, която бе като виещ се дим, и сега ръцете му бяха около нея и я подкрепяха.
Тя се вкамени в прегръдките му. Беше близо, толкова близо, че би трябвало да почувства топлината на тялото му, но не беше така. Обичайната му миризма на пушек и горена захар я нямаше. Долавяше се единствено лек полъх на нещо сухо и студено като стар камък, или пък хартия. Усещаше приглушеното биене на сърцето му, виждаше пулса на шията му. Гледаше го с широко отворени очи, опитвайки се да запомни очертанията на лицето му, белезите върху скулите му, коприната на ресниците му, извивката на устата му.
— Теса… — Думата прозвуча като стон, сякаш го беше ударила. По бузите му се появи едва забележим намек за цвят, кръв под сняг. — О, господи — каза Джем и зарови лице в шията й. Бузата му докосваше косата й, дланите му бяха на гърба й, притискайки я към него.
Младата жена почувства, че той трепери.
За миг едва не се олюля от опияняващото облекчение да го усеща под ръцете си. Навярно човек наистина не можеше да повярва в нещо, преди да го е докоснал. И ето че Джем, когото тя бе смятала за мъртъв, сега я държеше в обятията си, дишаше, живееше.
— Допирът ти си е същият — каза тя. — И все пак, изглеждаш толкова различен. Ти си различен.
При тези думи Джем се откъсна от нея с усилие, което го накара да прехапе устни и от което мускулите на врата му се обтегнаха. Придържайки я нежно за раменете, той я настани да седне на ръба на леглото. Когато я пусна, сви ръце в юмруци и отстъпи назад. Теса го виждаше как диша, виждаше пулса, туптящ на врата му.
— Различен съм — каза той с нисък глас. — Променен. И то по начин, от който няма връщане назад.
— Но още не си изцяло един от тях. Можеш да говориш… и виждаш…