— И нямаш нищо против? — попита Уил. — Да си тук, с нас, когато би могла да преминеш от другата страна…
Джесамин сбърчи нос.
— Не изгарях от желание да премина от другата страна. Толкова много се изискваше от мен приживе, само Ангелът знае какво би било там. Не, тук съм щастлива, като се рея наоколо и ви гледам, тиха и незабелязана. — Тя наклони глава към него и сребристата й коса проблесна на лунните лъчи. — Макар че ти си на път да ме подлудиш.
— Аз?
— Да. Винаги съм казвала, че от теб ще излезе ужасен ухажор, Уил, и ти правиш всичко по силите си, за да го докажеш.
— Ама ти сериозно ли? Върнала си се от мъртвите като призрака на Стария Марли55, само за да ми мърмориш за романтичните ми изгледи?
— Какви изгледи? Заведе Теса на толкова разходки с карета, че съм готова да се обзаложа, че тя може да нарисува карта на Лондон само по памет, но направи ли й предложение? Не си. Една дама не може да направи предложение сама, Уилям, нито пък може да ти каже, че те обича, ако не обявиш намеренията си!
Уил поклати глава.
— Джесамин, ти си непоправима.
— Но освен това съм и права — изтъкна тя. — От какво толкова се страхуваш?
— Че ако обявя намеренията си, тя ще каже, че не ме обича, не и така, както обичаше Джем.
— Теса никога няма да те обича така, както обичаше Джем. Тя ще те обича така, както обича теб, Уил, един съвършено различен човек. Иска ли ти се никога да не беше обичала Джем?
— Не, но не ми се иска и да се оженя за някоя, която не ме обича.
— Ще трябва да я попиташ, за да разбереш истинските й чувства — каза Джесамин. — Животът е пълен с рискове. Смъртта е много по-проста.
— Защо не съм те виждал досега, след като си била тук през цялото време? — попита я Уил.
— Все още не мога да влизам в Института, а когато си на двора, винаги си с някой друг. Опитах се да мина през вратата, ала някаква сила ме спира. Но вече е по-добре. В началото не можех да изкача повече от няколко стъпала. А сега ето ме тук. — При тези думи тя посочи към мястото си на стълбите. — Един ден ще успея да вляза вътре.
— И когато го направиш, ще откриеш, че стаята ти е недокосната и че куклите ти са съвсем добре — каза Уил.
Усмивката, с която Джесамин отвърна на думите му, го накара да се зачуди дали тя винаги е била толкова тъжна, или смъртта я беше променила повече, отколкото бе смятал, че призраците могат да се променят. Преди да е успял да каже още нещо обаче, на лицето й се изписа тревога и тя изчезна сред вихрушка от сняг.
Уил се обърна, за да види какво я бе уплашило. Входната врата на Института се бе отворила и отвътре се бе показал Магнус. Носеше астраганено палто, а високата му копринена шапка беше посипана със снежинки.
— Би трябвало да се досетя, че ще те открия тук, правейки всичко по силите си да се превърнеш в ледена висулка — подхвърли магьосникът и като слезе по стъпалата, застана до младежа и се загледа към двора.
На Уил не му се искаше да споменава Джесамин. Някак си имаше чувството, че тя би предпочела да не го прави.
— Тръгваш ли си вече? Или търсеше мен?
— И двете — отвърна Магнус, докато нахлузваше чифт бели ръкавици. — Всъщност напускам и Лондон.
— Напускаш Лондон? — слиса се младият мъж. — Не говориш сериозно!
— И защо не? — Магьосникът бръсна с пръст една нахална снежинка. Тя проблесна със синя светлина и изчезна. — Аз не съм лондончанин, Уил. Останах при Улси за известно време, но неговият дом не е и мой, а със Скот доста бързо си омръзваме един на друг.
— Къде ще отидеш?
— Ню Йорк. Новия Свят! Нов живот, нов континент. — Магнус вдигна ръце. — Може би дори ще взема котарака ти със себе си. Шарлот казва, че откакто Джем си е тръгнал, сякаш скърби за него.
— Хапе всички. На драго сърце ще ти го отстъпим. Смяташ ли, че Ню Йорк ще му хареса?
— Кой знае? Ще го открием заедно. Неочакваното е това, което ми пречи да изпадна в застой.
— Онези от нас, които не живеят вечно, навярно не обичаме промяната така, както онези, които са безсмъртни. Уморих се да губя хора — рече Уил.
— Аз също — отвърна Магнус. — Но онова, което ти казах по-рано, си остава вярно — човек се научава да живее с нетърпимото.
— Чувал съм, че хора, изгубили ръка или крак, изпитват фантомна болка в отдавна липсващите си крайници — каза Уил. — И с мен е същото понякога. Струва ми се, че Джем е тук, макар да не е вярно, и сякаш част от тялото ми я няма.
55
Герой от „Коледна песен“ на Дикенс, който в нощта срещу Коледа посещава като призрак главния герой, скъперника Ебенизър Скрудж, за да го предупреди, че ако иска да спаси душата си, трябва да се промени. — Бел.прев.