— Значи сме на едно и също мнение. Гейбриъл трябва да се запознае с мама и татко. — Сесили се обърна към Хенри. — Порталът готов ли е?
Теса се наклони към годеника си.
— Харесва ми как се оправя с теб — прошепна тя. — Отстрани е ужасно забавно.
— Само почакай да се запознаеш с майка ми — отвърна той и пъхна ръка в нейната. Пръстите му бяха студени, а сърцето му биеше лудешки. Любимата му знаеше, че цяла нощ не е мигнал. Мисълта, че след цялото това време отново ще види родителите си, го плашеше толкова, колкото го и радваше. Самата Теса прекрасно познаваше тази смесица от надежда и страх, неизмеримо по-лоша от всяко от двете чувства поотделно.
— Порталът е напълно готов — каза Хенри. — И не забравяйте, че след един час ще го отворя отново, за да може да се върнете.
— И разберете, че го правим само този път — тревожно напомни Шарлот. — Макар и да съм консул, не мога да ви позволявам да посещавате мунданското си семейство…
— Нито дори за Коледа? — попита Сесили с широко отворени печални очи.
Госпожа Брануел видимо омекна.
— Е, може би за Коледа…
— И рождените дни — обади се Теса. — Рождените дни са специални.
Шарлот закри лицето си с ръце.
— О, в името на Ангела!
Хенри се разсмя и махна с ръка към Портала.
— Тръгвайте.
Сесили мина първа, изчезвайки през магическата врата, сякаш беше прекрачила през водопад. Гейбриъл я последва, а след него — Уил и Теса, хванати здраво за ръце. Теса се съсредоточи върху топлината на дланта му, върху ритъма на пулса му под кожата, докато студът и мракът ги обгърнаха, завихряйки ги в продължение на няколко стремглави, сякаш извадени от времето мигове. Зад клепачите им изригна светлина и ето че тя излезе от тъмнината, като примигваше и се препъваше. Уил я придърпа към себе си, задържайки я да не падне.
Намираха се на широката, криволичеща алея пред имението Рейвънскар. Тя бе виждала мястото само отгоре, когато тримата с Джем и Уил бяха посетили Йоркшир заедно, без да си дават сметка, че в него живеят родителите на Уил. Помнеше, че имението се намира в центъра на дълбока падина, заобиколено от полегати хълмове, обрасли с прещип и пирен… които сега бяха покрити с тънка пелена от сняг. Тогава дърветата бяха зелени, ала сега клоните им бяха голи, а от покрива, застлан с тъмносиви плочи, висяха бляскави ледени шушулки.
В средата на тъмната дъбова врата имаше тежко месингово чукало. Уил погледна сестра си, която му кимна едва забележимо, а после изпъна рамене и посегна към чукалото. Грохотът, който последва, сякаш огласи цялата долина и младежът изруга под нос.
Теса го докосна лекичко по китката.
— Бъди смел. Все пак не е патица, нали така?
С тъмна коса, която му влизаше в очите, той се обърна, за да й се усмихне, и в същия миг вратата се отвори, разкривайки спретнато облечена прислужница с черна рокля и бяла шапчица. Тя хвърли един поглед към групичката пред вратата и се ококори.
— Госпожице Сесили — ахна тя, а после очите й се спряха върху Уил. Тя захлупи устата си с ръка, обърна се и се втурна във вътрешността на къщата.
— О, боже — каза Теса.
— Имам такъв ефект върху жените — подхвърли Уил. — Вероятно трябваше да те предупредя, преди да се съгласиш да се омъжиш за мен.
— Все още мога да размисля — сладко-сладко рече годеницата му.
— Да не си посмяла… — започна той с тих смях, а после на вратата изведнъж се появиха хора — висок, широкоплещест мъж със светлосини очи и буйна руса коса, прошарена със сребристи нишки. Зад него стоеше жена: стройна и поразително красива, с мастиленочерната коса на Уил и Сесили и тъмносини очи с цвят на теменужки. В мига, в който зърна Уил, тя извика и ръцете й подскочиха, като бели птици, подплашени от внезапен порив на вятъра.
Теса пусна ръката на годеника си, който сякаш се беше вцепенил, като лисица, настигната от хрътки.
— Върви — меко го побутна тя и той пристъпи напред.
В същия миг майка му вече го прегръщаше, мълвейки:
— Знаех, че ще се върнеш. Знаех го.
Последва порой от думи на уелски, от които Теса разбра единствено името на Уил. Баща им беше поразен, но се усмихваше, протегнал ръце към Сесили, която се хвърли в прегръдките му с такава охота, с каквато бъдещата госпожа Херондейл не я бе виждала да прави нищо друго.
През следващите няколко мига Теса и Гейбриъл стояха неловко на прага, без да се поглеждат съвсем, но и без да знаят накъде другаде да обърнат очи. Най-сетне Уил се откъсна от майка си и я потупа нежно по рамото. Тя се засмя, макар очите й да бяха пълни със сълзи и подхвърли на уелски нещо, което Теса силно подозираше, че е коментар как сега той е по-висок от нея.