— Да? — каза тя. — Госпожице Грей?
— Моля те, наричай ме Теса — отвърна другото момиче, затваряйки вратата след себе си. Не за първи път молеше сестрата на Уил да й говори на малко име, ала навикът и опърничавостта пречеха на Сесили да го стори. — Дойдох да видя дали си добре и дали не се нуждаеш от нещо.
— А! — Сесили почувства как я жегна мимолетно разочарование. — Съвсем добре съм.
Теса направи малка крачка напред.
— Това „Големите надежди“ ли са?
— Да.
Сесили не й обясни, че бе видяла Уил да чете тази книга и я бе взела, за да се опита да разбере поне малко начина на мислене на брат си. До момента беше безнадеждно объркана. Пип беше прекалено угнетяващ, а Естела беше толкова ужасна, че на Сесили й се искаше да я разтърси.
— Естела — меко каза Теса, — До последния ми час, вие ще бъдете част от моето същество, част от малкото добро и от злото в него.5
— Значи и ти, като Уил, помниш наизуст пасажи от книгите? Или този ти е от любимите?
— Не съм надарена с неговата памет — каза Теса, пристъпвайки още мъничко навътре. — Нито пък с руната му мнемозина. Но наистина обичам тази книга. — Сивите й очи обходиха изпитателно лицето на другото момиче. — Защо все още си в бойно облекло?
— Мислех да се кача в тренировъчната зала — отвърна Сесили. — Открих, че там мисля добре, пък и никой не го е грижа какво правя.
— Още тренировки? Сесили, та ти току-що участва в битка! — възкликна Теса. — Знам, че понякога е необходимо повече от едно поставяне на руни, за да се излекува човек напълно… Преди отново да започнеш да тренираш, трябва да изпратя някого при теб — Шарлот или…
— Или Уил? — сопна се тя. — Ако някой от тях го беше грижа, вече щеше да е дошъл.
Теса спря до леглото.
— Не мислиш наистина, че брат ти не се интересува от теб.
— Е, не е тук, нали?
— Той ме изпрати — каза Теса, — защото е при Джем.
Сякаш това обясняваше всичко. Всъщност, предположи Сесили, в някои отношения наистина беше така. Знаеше, че Уил и Джем са много добри приятели, но имаше и още нещо. Беше чела в Кодекса за парабатаите и знаеше, че подобна връзка не съществува между мунданите и че е по-силна дори от кръвната връзка между братя.
— Джем е неговият парабатай — продължи Теса. — Уил е дал клетва да бъде до него в мигове като този.
— Щеше да бъде до него, независимо дали е дал клетва, или не. Би бил до всеки от вас. Ала дори не мина да провери дали не се нуждая от още едно иратце.
— Сеси… — започна Теса. — Проклятието на Уил…
— Не беше истинско проклятие!
— Знаеш ли — замислено каза Теса, — по един особен начин, е било истинско. Вярвал е, че никой не може да го обича и че ако го допусне, това ще струва живота на обикналия го. Ето защо ви е напуснал. Тръгнал си е, за да бъдеш в безопасност, а ето че сега си тук… което за него е пълната противоположност на това да си в безопасност. Не е в състояние да дойде и да погледне раните ти, защото в неговите очи той е причината да ги получиш.
— Сама го избрах. Да бъда ловец на сенки. И то не само защото исках да бъда с брат си.
— Знам — увери я Теса. — Но също така бях край Уил, докато бълнуваше, отровен с демонска кръв и давещ се със светена вода, и знам чие име викаше. Твоето.
Сесили вдигна учудено очи.
— Той ме е викал?
— О, да. — Бегла усмивка докосна устните на Теса. — Разбира се, отказа да ми каже коя си, когато го попитах, и това едва не ме подлуди… — Тя не довърши и извърна поглед.
— Защо?
— Любопитство — сви рамене Теса, макар че бузите й бяха поруменели. — Това е най-големият ми недостатък. Знам, че при Уил всичко е наопаки и надолу с главата, но фактът, че не е тук, за мен е още едно доказателство за това колко си му скъпа. Свикнал е да отблъсква всички, които обича, и колкото по-силно те обича, толкова по-яростно ще се опитва да не го показва.
— Но нали няма никакво проклятие…
— Трудно е да се освободиш от навици, създавани с години — промълви Теса, а в очите й имаше тъга. — Не допускай заблуждението да повярваш, че не те обича, само защото се преструва, че не го е грижа, Сесили. Ако трябва, изправи се срещу него, но не прави грешката да се отвърнеш от него, защото вярваш, че е изгубена кауза. Защото сториш ли го, ще съжаляваш.
До: Членовете на Съвета
От: Консул Джосая Уейланд
Извинете забавянето на отговора ми, господа. Исках да съм сигурен, че не ви давам мнението си прибързано и необмислено, а че то е плод на сериозно, търпеливо и добре обосновано размишление.