Выбрать главу

Бавно, защото не искаше тя да отдръпне ръцете си, Уил промълви:

— Знаеш ли, когато бяхме на петнайсет години, Янлуо, демонът, погубил родителите на Джем, най-сетне намери смъртта си. Чичото на Джем реши да напусне Китай и го покани да се премести заедно с него в Идрис. Той отказа — заради мен. Заяви, че човек не изоставя своя парабатай. Че това е част от клетвата. „Твоите люде ще бъдат мои люде.“ Чудя се, ако аз бях имал възможността да се върна при семейството си, дали бих постъпил по същия начин заради него.

— Та ти го правиш — рече Теса. — Сякаш не знам, че Сесили иска да се върнеш у вас заедно с нея. И си мислиш, че не съм наясно, че оставаш заради Джем.

— И заради теб. — Думите излязоха от устата на Уил, преди да успее да ги спре.

Теса отдръпна ръцете си от неговите и той се наруга, безмълвно и яростно: „Как може да си толкова глупав? Как можа, след цели два месеца? Толкова внимаваше. Любовта ти към нея е товар, който тя понася единствено от учтивост. Не го забравяй!“.

Ала Теса просто дърпаше завеските на каретата, която тъкмо бе спряла. Намираха се в началото на уличка с частни конюшни, над чийто вход висеше табела с надпис: „Всички кочияши трябва да водят конете си, докато минават под този свод“.

— Пристигнахме — обяви Теса, сякаш Уил не беше казал нищо.

Може би наистина беше така, помисли си той. Може би не беше изрекъл думите на глас. Може би чисто и просто полудяваше. Това определено не беше невъзможно при тези обстоятелства.

Вратата на каретата се отвори и хладният въздух на Челси нахлу в купето. Уил видя как момичето вдига глава, докато Сирил й помага да слезе, а после и той се присъедини към нея на калдъръмената уличка. Мястото миришеше на Темза. Преди укрепването на брега и построяването на крайбрежната улица, реката стигаше много по-близо до тази редица къщи, чиито ъгли бяха някак смекчени от светлика, който газениците пръскаха в мрака. Сега от реката ги делеше по-голямо разстояние, но във въздуха все още се долавяше миризмата на водите й, която беше смесица от сол, мръсотия и желязо.

Фасадата на номер 16 беше в джорджиански стил, от простички червени тухли и с еркерен прозорец, който се издаваше над предната врата. Имаше малък павиран двор и градина зад елегантна ограда с изящни спираловидни елементи.

Портата вече беше отворена. Теса влезе, изкачи стъпалата и почука на вратата, следвана само на крачка-две от Уил.

Вратата беше отворена от Улси Скот, облечен в яркожълт копринен халат, наметнат над панталони и риза. На едното око имаше златен монокъл, през който сега ги гледаше недружелюбно.

— Нарушавате ми спокойствието. Щях да накарам лакея да отвори и да ви отпрати, но мислех, че е някой друг — грубо каза той.

— Кой? — попита Теса.

Уил не смяташе, че това е най-важното в случая, но тя си беше такава — непрекъснато задаваше въпроси; човек можеше да я остави сама в някоя стая и тя щеше да започне да разпитва мебелите и растенията.

— Някой, който има абсент.

— Изпий достатъчно от това нещо и ще решиш, че ти си някой друг — подхвърли Уил. — Търсим Магнус Бейн — ако не е тук, просто ни кажи и няма да отнемаме повече от скъпоценното ти време.

Улси въздъхна, сякаш се предава.

— Магнус — извика той. — Твоето синеоко момче е тук.

В коридора зад него се разнесоха стъпки и магьосникът се появи в пълно вечерно облекло, сякаш идваше от бал. Колосана бяла риза и ръкавели, черен фрак и коса, която приличаше на груба тъмна коприна. Очите му се местеха между Уил и Теса.

— На какво дължа оказаната чест в тази късна доба?

— Услуга — каза Уил, но побърза да се поправи, когато веждите на Магнус подскочиха нагоре: — Въпрос.

Улси въздъхна и се отдръпна от вратата.

— Е, добре. Заповядайте в гостната.

Никой не им предложи да си свалят шапките или връхните дрехи и когато влязоха в гостната, Теса си махна ръкавиците и застана близо до огъня, протегнала ръце към него и потръпвайки лекичко. Косата й беше влажна плетеница от къдрици върху тила й и Уил си наложи да извърне поглед, преди да си е припомнил какво е усещането да сложи ръце там и да почувства как кичурите се увиват около пръстите му. В Института, където вниманието му беше отвличано от Джем и останалите, му беше по-лесно да не забравя, че не бива да мисли за нея по този начин. Ала тук, където имаше усещането, че се изправя срещу целия свят с Теса до себе си… чувството, че тя е тук заради него, а не, както беше разумно да се предположи, заради здравето на своя годеник, това беше почти невъзможно.

Улси се метна в едно кресло с тапицерия на цветя. Беше свалил монокъла от окото си и сега го въртеше около пръста си на дългата му златна верижка.