— Просто нямам търпение да чуя за какво става дума.
Магнус се приближи до камината и се облегна на полицата над нея, същинско олицетворение на млад джентълмен в нехайна домашна обстановка. Стаята беше боядисана в бледосиньо и украсена с картини, изобразяващи сиви скали, искрящи сини морета и хора в класически облекла. На Уил му се стори, че разпознава една репродукция на Алма-Тадема… или поне трябваше да е репродукция, нали така?
— Не зяпай стените, Уил — подхвърли Магнус. — От месеци насам не си се вясвал. Какво те води тук сега?
— Не исках да те притеснявам — промърмори той, което беше истина, но само донякъде. След като магьосникът бе доказал, че проклятието, което Уил вярваше, че тегне над него, не съществува, го беше избягвал — не понеже му беше ядосан, нито защото повече нямаше нужда от него, а защото видът на Магнус му причиняваше болка. Беше му написал кратко писмо, в което обясняваше какво се бе случило и че тайната му вече не е тайна. Беше споменал годежа на Джем и Теса. И го беше помолил да не му пише в отговор. — Но това… това е истинска криза.
Очите на Магнус се разшириха.
— Каква криза?
— Става дума за уин фен — обясни Уил.
— Всемогъщи боже — обади се Улси. — Не ми казвай, че глутницата ми отново е започнала да го взема?
— Не — отвърна младежът. — Защото не е останало нищо за вземане.
По лицето на магьосника си пролича, че започва да му просветва и Уил се зае да обясни положението, доколкото му беше възможно. Докато му разказваше, изражението на Магнус се промени толкова, колкото би се променило и това на котарака Чърч, когато някой му говореше. Магьосникът просто го наблюдаваше със златистозелените си очи.
— А без уин фен? — попита Магнус, когато Уил свърши разказа си.
— Джем ще умре — обади се Теса и се извърна от огнището. Бузите й бяха порозовели — дали от топлината, или от притеснение, Уил не беше сигурен. — Не веднага, но… до седмица. Тялото му не може да се справи без прашеца.
— Как го взема? — намеси се Улси.
— Разтворен във вода. Или пък го вдишва… Какво общо има това? — попита Уил.
— Нищо. Просто се чудех. Демонските наркотици са интересно нещо.
— За нас, които обичаме Джем, прашецът е нещо повече от „интересно нещо“. — Теса вирна брадичка и Уил си спомни как веднъж й бе казал, че прилича на Бодицея. Тя беше безстрашна и той я обожаваше заради това, дори когато смелостта й служеше, за да защити любовта й към друг мъж.
— Защо дойдохте при мен? — тихо попита Магнус.
— И преди сте ни помагали — каза Теса. — Помислихме си, че навярно бихте могли отново да го направите. Помогнахте с Де Куинси… както и на Уил с неговото проклятие…
— Не мислете, че съм постоянно на ваше разположение — заяви Магнус. — Помогнах с Де Куинси, защото Камила го поиска, а на Уил, защото той ми предложи услуга в замяна. Аз съм магьосник. И не служа на ловците на сенки безплатно.
— Аз не съм ловец на сенки. — Думите на момичето бяха последвани от мълчание.
— Хм — изсумтя Магнус и се извърна от огъня. — Разбирам, че трябва да те поздравя, Теса.
— Аз…
— За годежа ти с Джеймс Карстерс.
— О! — Тя се изчерви и вдигна ръка към гърлото си, където носеше подаръка от Джем — медальона на майка му. — Да. Благодаря.
Уил по-скоро почувства, отколкото видя как Улси мести очи между тях тримата и умът, скрит зад тези очи, изследва, вади си заключения, забавлява се.
Раменете на младежа се напрегнаха.
— На драго сърце ще ти предложа нещо в замяна — съобщи той. — Този път. Друга услуга или каквото поискаш. За уин фена. Ако става въпрос за пари, мога да уредя… тоест, бих могъл да опитам…
— Може и да съм ви помогнал преди — поде Магнус, — но това… — Въздъхна. — Помислете, и двамата. Ако някой изкупува уин фена в страната, значи си има причина да го прави. А кой има причина да го прави?
— Мортмейн — прошепна Теса, преди Уил да успее да го каже. Той все още помнеше разговора си с Джем:
„Хората на Мортмейн изкупуват запасите от уин фен в Ийст Енд. Убедих се в това. Ако го свършиш, а той е единственият, който го предлага…“
„Можем да се окажем в негова власт — бе казал Джем. — Освен ако, разбира се, не искаш да ме оставиш да умра, което би било най-разумното, всъщност.“
Ала с достатъчно уин фен, за да им стигне за цяла година, Уил бе решил, че не ги грози опасност. Беше помислил, че Мортмейн ще открие друг начин да ги тормози и измъчва, защото несъмнено щеше да види, че планът му не може да сработи. И през ум не му беше минало, че запаси за една година биха могли да свършат за осем седмици.