— Искам нещо повече от това — рече Уил. — Ти ме накара да искам повече. Показа ми, че съм прокълнат само защото бях избрал да повярвам, че е така. Каза ми, че има надежда, смисъл. А сега искаш да обърнеш гръб на онова, което сам създаде.
Магнус се изсмя кратко.
— Ти си непоправим.
— Чувал съм го и преди. — Младежът се отдръпна от дивана и направи гримаса. — Значи ще ми помогнеш?
— Ще ти помогна. — Магьосникът посегна към ризата си и извади нещо, което висеше на верижка и грееше с мека алена светлина. Квадратен червен камък. — Вземи го — каза и го сложи в ръката на Уил, който го погледна учудено.
— Не беше ли на Камила?
— Аз й го подарих. — За миг устните на Магнус се извиха горчиво. — Миналия месец тя ми върна всички подаръци, които съм й правил. Няма причина да не го вземеш. Предупреждава, когато наблизо има демони. Може да действа и с онези създания с часовников механизъм на Мортмейн.
— Истинската любов никога не умира — преведе Уил надписа, инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща откъм коридора. — Не мога да го нося, Магнус. Твърде е красиво за мъж.
— Същото важи и за теб. Върви си вкъщи и се оправи. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо. — Той го погледна изпитателно. — А междувременно се постарай да бъдеш достоен за помощта ми.
— Ако се приближиш до мен, ще ти разбия главата с ръжена — заплаши Теса, размахвайки го между себе си и Улси, сякаш държеше меч.
— Не се и съмнявам, че ще го направиш. — Върколакът я гледаше с неохотен респект, докато попиваше кръвта от брадичката си с носна кърпичка с монограм. Уил също беше изцапан с кръв — своята и тази на Улси, а сега несъмнено беше в някоя от другите стаи и я размазваше навсякъде. Младежът открай време не държеше особено на чистотата и подредеността, особено когато беше обзет от силни емоции. — Виждам, че си започнала да приличаш на ловците на сенки, които сякаш обожаваш. Какво те прихвана, та си се сгодила за един от тях? При това такъв, който е на смъртен одър?
В гърдите на момичето лумна гняв и тя си помисли дали да не го удари с ръжена, дори и без да се е опитал да се приближи. Докато се биеше с Уил обаче, се беше движил забележително бързо и тя се съмняваше, че изгледите й са особено добри.
— Не познавате Джеймс Карстерс, така че не говорете за него.
— Обичаш го, нали? — Улси успя някак да придаде неприятно звучене на думите си. — Но си влюбена и в Уил.
Теса цялата се смрази. Знаеше, че Магнус е наясно с любовта на Уил към нея, но мисълта, че онова, което тя изпитваше, е изписано върху лицето й, беше прекалено ужасяваща.
— Не е вярно.
— Лъжкиня. Сериозно, какво толкова, ако единият от тях умре? Винаги ще имаш чудесен резервен вариант.
Тя си помисли за Джем: изражението на лицето му, очите, затворени съсредоточено, докато свиреше на цигулка, извивката на устните му, когато се усмихваше, пръстите му — така нежни в дланта й… всичко у него й беше неизразимо скъпо.
— Ако имахте две деца, бихте ли казали, че не е толкова страшно, ако едното умре, защото ще ви остане другото? — попита тя.
— Човек може да обича две деца. Ала с романтична любов може да отдаде сърцето си само на едного — отвърна Улси. — Такава е природата на Ерос, нали? Така твърдят романите, макар самият аз да нямам опит в това отношение.
— С времето разбрах нещо за романите — рече Теса.
— И какво е то?
— Че не са верни.
Улси повдигна лекичко едната си вежда.
— Ти си интересно създание. Бих казал, че ми е ясно какво виждат у теб двете момчета, но… — Той сви рамене. Върху раздрания му от боя жълт халат се бе проточила дълга ивица кръв. — Жените са нещо, което никога не съм разбирал.
— Какво у тях ви се струва толкова загадъчно, господине?
— Най-вече — смисълът от тях.
— Е, все трябва да сте имали майка.
— Някоя ме е родила, да — каза Улси без особен ентусиазъм. — Почти не си я спомням.
— Може и да е така, но без жена изобщо не бихте съществували, нали? Колкото и безполезни да ви се струваме, ние сме по-умни, по-решителни и по-търпеливи от мъжете. Вие може и да сте по-силни, но жените издържат повече.
— Това ли правиш и ти? „Издържаш“? Без съмнение една сгодена жена би трябвало да е по-щастлива. — Очите му се впиха пронизващо в нея. — „Ако едно сърце се раздели против себе си, то не ще може да устои“, както казват. Обичаш и двамата и това те раздира.
— Дом — поправи Теса.
Едната вежда на Улси подскочи.
— Моля?
— „Ако един дом се раздели против себе си, този дом не ще може да устои.“10 Не сърце. Навярно е по-добре да не се опитвате да използвате цитати, които не знаете съвсем.