Принцеса с часовников механизъм

До: Инквизитор Виктор Уитлоу

От: Консул Джосая Уейланд

Виктор,

Макар искрено да ценя загрижеността ти, всичките ми тревоги относно Шарлот Брануел бяха изразени в писмото ми до Съвета.

Нека Ангелът укрепи сърцето ти в тези смутни времена,

Джосая Уейланд

В началото по време на закуската цареше мълчание. Братята Лайтууд слязоха заедно, и двамата — унили; Гейбриъл почти не говореше, ако не се броеше това, че помоли Хенри да му подаде маслото. Сесили се беше настанила в далечния край на масата и четеше, докато се хранеше; Теса копнееше да види заглавието на книгата й, но девойката я бе сложила под такъв ъгъл, че това беше невъзможно. Под очите на Уил, който седеше срещу Теса, имаше тъмни сенки от недоспиване — спомен от изпълнената им със събития нощ. Самата Теса пък побутваше неохотно своето кеджири12, потънала в мълчание, докато вратата не се отвори и Джем не се присъедини към тях.

Теса вдигна очи, обзета едновременно от изненада, но и удоволствие. Не изглеждаше твърде болен, по-скоро уморен и блед. Той се настани до нея с изящно движение.

— Добро утро.

— Изглеждаш много по-добре, Джеми — отбеляза Шарлот с удоволствие.

„Джеми?“ Теса погледна развеселено към Джем, който сви рамене и й отвърна с леко снизходителна усмивка.

Теса погледна през масата и видя, че Уил ги наблюдава. Очите й срещнаха неговите само за миг и в тях се появи въпрос. Възможно ли бе по някакъв начин той да беше открил още уин фен в периода от връщането им вкъщи и тази сутрин? Ала не, младежът изглеждаше точно толкова учуден, колкото и тя.

— Наистина съм по-добре — отвърна Джем. — Мълчаливите братя много ми помогнаха.

Той посегна да си налее чаша чай и годеницата му смущаващо ясно видя как костите и сухожилията в тънката му китка се раздвижиха. Когато Джем остави чайника, тя посегна към другата му ръка под масата и я улови. Слабите му пръсти се обвиха успокояващо около нейните.

Откъм кухнята долетя гласът на Бриджет:

Студен е вятърът таз’ вечер, мила,
студени капки ронят небесата;
че онзи, който обич в мен за първи път разпали
уви, смъртта си срещна във гората.
За своя мил ще сторя туй, което
една девица за любимия си може да направи:
до гроба му приседнала, аз ще ридая клето
година цяла и един ден отгоре.

— В името на Ангела, тя е наистина потискаща — обади се Хенри и остави вестника право върху чинията пред себе си, при което единият му край се натопи в жълтъка. Шарлот отвори уста, сякаш за да възрази, но я затвори, без да каже нищо. — Пее само за разбити сърца, смърт и несподелена любов.

— Е, повечето песни са за това — отбеляза Уил. — Споделената любов е идеална, но от нея трудно ще излезе свястна балада.

Джем вдигна очи, но преди да успее да каже каквото и да било, из целия Институт отекна силен кънтеж. Теса вече познаваше лондонския си дом достатъчно добре, за да знае, че това е входният звънец. Едновременно, сякаш главите им бяха закачени на пружини, всички погледнаха към Шарлот.

Придобила изведнъж леко стреснат вид, Шарлот остави вилицата си.

— О, боже. Канех се да ви кажа нещо, но…

— Госпожо? — Беше Софи, влязла в стаята с поднос в едната ръка. Теса не можеше да не забележи, че макар Гидеон да не откъсваше очи от нея, тя избягваше да срещне погледа му, а бузите й порозовяха лекичко. — Консул Уейланд е на долния етаж и иска да говори с вас.

Шарлот взе сгънатото листче от подноса, погледна го, въздъхна и каза:

— Много добре. Покани го да се качи горе.

Софи изчезна сред вихрушка от поли.

— Шарлот? — Хенри звучеше озадачен. — Какво става?

— Да, и аз питам. — Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му. — Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с Мълчаливите братя?

12

Кеджири (известно още като киджири и кичири) — индийско ястие от ориз, парченца риба треска и яйца. — Бел.прев.