— Естествено, че ги взех. И разбира се, че ще ви ги дам. От самото начало възнамерявах да го сторя. — Изцяло овладяна, Шарлот вдигна сребърното звънче до чинията си и позвъни. Когато Софи се появи, тя й прошепна нещо и с един реверанс към консула момичето отново излезе.
— Трябваше да оставиш документите на мястото им, Шарлот. Процедурата е такава — каза консулът.
— Нямаше причина да не ги погледна…
— Трябва да се доверяваш на моята преценка и на тази на Закона. Да защитиш момчетата Лайтууд не е по-важно от това да открием местонахождението на Мортмейн, Шарлот. Не ти ръководиш Клейва. Ти си част от Анклава и ще се отчиташ пред мен. Ясно ли е?
— Да, консул Уейланд — каза Шарлот, докато Софи се връщаше в стаята с наръч листове, които подаде безмълвно на консула. — Следващия път, когато един от нашите почитаеми членове се превърне в червей и изяде друг от почитаемите ни членове, незабавно ще ви уведомя.
Консулът стисна челюст.
— Баща ти ми беше приятел — рече той. — Имах му доверие и поради тази причина вярвах и на теб. Не ме карай да съжалявам, че те назначих, нито за подкрепата, която ти оказах, когато Бенедикт Лайтууд се опита да оспори властта ти.
— Та ти беше на негова страна! — извика Шарлот. — Когато той предложи да ми бъдат отпуснати едва две седмици за довършването на една невъзможна задача, ти се съгласи! Не изрече и дума в моя защита! Ако не бях жена, никога не би постъпил по този начин.
— Ако не беше жена — отвърна консулът, — нямаше да се налага да го правя.
И с тези думи той си тръгна, сред вихрушка от тъмни одежди и мътно проблясващи руни. Вратата едва-що се беше затворила зад гърба му, когато Уил изсъска:
— Как можа да му дадеш документите? Те ни трябват…
Шарлот, която отново се бе отпуснала в стола, полупритворила очи, каза:
— Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма част беше…
— Безсмислици? — подхвърли Джем.
— Порнография? — обади се Уил едновременно с него. — Или пък и двете — допълни той. — Никога ли не си чувал за порнографски безсмислици?
Джем се ухили, а Шарлот зарови лице в ръцете си.
— По-скоро първото, отколкото второто, ако толкова държите да знаете. Преписах всичко, което успях, с неоценимата помощ на Софи. — Тя вдигна глава. — Уил… не забравяй, че това вече не е наше задължение. Мортмейн е проблем на Клейва, или поне те така виждат нещата. Имаше време, когато единствено ние бяхме отговорни за него, ала…
— Ние сме отговорни за безопасността на Теса! — Остротата в гласа на Уил изненада дори Теса, а той пребледня, когато си даде сметка, че всички го гледат изненадано, но въпреки това продължи: — Мортмейн все още иска да се добере до нея. Не може да си въобразяваме, че се е отказал. Може да се върне с автоматони, с магия и огън, чрез предателство, ала едно е сигурно — той ще се върне.
— Разбира се, че ще я защитим — рече Шарлот. — Не е нужно да ни го напомняш, Уил. Тя е една от нас. И като стана дума за това… — Тя погледна към чинията си. — Джесамин се връща утре.
— Какво? — Уил събори чашата си с чай и утайката попи в покривката. Около масата настана оживление, макар че Сесили просто се взираше в останалите объркано, а Теса само си пое рязко дъх, като запази мълчание. Спомни си последния път, когато бе видяла Джесамин, в Града на тишината, със зачервени очи, бледа, ридаеща и ужасена… — Тя се опита да ни предаде, Шарлот. А ти просто ще й разрешиш да се върне?
— Тя няма друго семейство, богатството й беше конфискувано от Клейва и освен това състоянието й не позволява да живее сама. Двата месеца на разпити в Града от кости едва не са я накарали да полудее. Не смятам, че ще представлява опасност за когото и да било от нас.
— И преди не смятахме, че ни грози опасност от нея. — Тонът на Джем беше по-суров, отколкото Теса бе свикнала да чува от него. — И все пак действията й за малко да изпратят Теса в ръцете на Мортмейн, а нас — в немилост.
Шарлот поклати глава.
— Ще са ни нужни милост и състрадание. Джесамин не е каквато беше преди… както бихте се убедили сами, ако я бяхте посетили в Града на тишината.
— Нямам никакво желание да посещавам предатели — студено заяви Уил. — Все още ли бръщолевеше как Мортмейн бил в Идрис?
— Да… именно затова Мълчаливите братя най-сетне се отказаха — така и не можаха да измъкнат нищо смислено от нея. Тя не знае никакви тайни, нищо важно. И го разбира. Чувства се безполезна. Ако просто можехте да се поставите на нейното място…
— О, изобщо не се съмнявам, че добре се преструва пред теб, Шарлот, че ридае и си къса дрехите…