Поне тук, в стаята с оръжията, се чувстваше в безопасност. Може би защото там, където беше отраснала, нямаше нищо, което да прилича на това помещение; то беше място само за ловци на сенки. Нищо тук не можеше да събуди у нея носталгия по дома. По стените висяха десетки оръжия. На първия си урок с Уил, когато той все още кипеше от ярост, че сестра му изобщо бе тук, Сесили трябваше да научи имената им и за какво служат. Японски мечове катана, двуостри саби, извити ятагани, мизерикорди, боздугани, арбалети, прашки и тънки тръбички, през които се изстрелваха отровни игли. Сесили помнеше как брат й изплюваше думите, сякаш те също бяха отровни.
„Ядосвай се колкото си искаш, големи братко“, помислила си беше тя. „Сега може и да се преструвам, че искам да бъда ловец на сенки, но само защото така нямаш друг избор, освен да ми позволиш да остана. Ще ти покажа, че тези хора не са твоето семейство. Ще те върна у дома.“
Сесили свали един меч от стената и го улови преценяващо. Уил й беше обяснил, че при мечовете, които се държат с две ръце, правилният начин на хващане бе пред гърдите, насочен право напред. Тежестта на тялото трябва да бъде разпределена равномерно между двата крака, а замахът трябваше да дойде от раменете, не от ръцете, за да може да бъде нанесен смъртоносен удар.
„Смъртоносен удар.“ В продължение на толкова години Сесили беше ядосана на брат си, задето ги беше изоставил, за да се присъедини към ловците на сенки в Лондон, отдавайки се, според думите на майка й, на живот на безсмислени убийства, оръжия, кръв и смърт. Какво не му бе достигало в зелените планини на Уелс? Какво липсваше на семейството им? Как бе могъл да обърне гръб на най-синьото море на света, за да го замени с нещо така лишено от съдържание като това?
Ала ето че сега тя беше тук и по свой избор прекарваше времето си сама в тренировъчната зала и нейната безмълвна колекция от оръжия. Тежестта на меча в ръката й беше успокояваща, сякаш бе бариера между нея и чувствата й.
Преди няколко вечери двамата с Уил бяха пребродили града, обикаляйки пушални за опиум, игрални домове и свърталища на ифрити, същински калейдоскоп от цветове, миризми и светлини. Държанието му не можеше да се нарече особено дружелюбно, но Сесили знаеше, че за него да й позволи да го придружи на подобна деликатна мисия, означава много.
Беше й приятно да бъдат заедно в онази нощ. Сякаш си бе върнала своя брат. Ала с напредването на вечерта Уил все повече се бе смълчавал и когато се върнаха в Института, той се бе отдалечил, очевидно желаещ да остане сам. На Сесили не й бе останало друго, освен да си отиде в стаята и да лежи в леглото си, загледана в тавана, докато не се бе съмнало.
Докато планираше идването си тук, си беше мислила, че връзките му с това място не може да са чак толкова силни. Не можеше да е привързан към тези хора така, както към семейството си. Ала докато нощта напредваше и тя гледаше как надеждата му постепенно се превръща в разочарование, засилващо се след всяко ново място, където му казваха, че уин фен не може да се намери никъде, Сесили беше разбрала (о, да, вече го беше чувала, знаеше го, но то не бе същото като да го разбере), че връзките, които брат й си бе създал тук, бяха също толкова силни, колкото и тези на кръвното родство.
Сега беше уморена и въпреки че държеше меча точно както Уил я беше научил (дясната ръка под предпазителя, лявата — върху главичката на ефеса), той й се изплъзна и политна към пода, забивайки се в дъските с острието напред.
— Олеле! — разнесе се глас откъм вратата. — Боя се, че за този опит не мога да ви пиша повече от три. Най-много четири, ако реша да ви дам допълнителна точка, задето се упражнявате да въртите меча в следобедна рокля.
Сесили, която действително не си беше дала труда да си сложи бойно облекло, отметна глава назад и се взря свирепо в Гейбриъл Лайтууд, който се беше появил на прага като някакъв пакостлив дух.
— А може би мнението ви ни най-малко не ме интересува, господине.
— Може би. — Той пристъпи в стаята. — Ангелът ми е свидетел, че брат ви никога не се е интересувал от него.
— По това си приличаме — подхвърли тя, докато издърпваше меча от пода.
— И по нищо друго. — Гейбриъл застана зад нея. И двамата се отразяваха в едно от тренировъчните огледала; младежът беше с цяла глава по-висок от нея и Сесили съвсем ясно виждаше лицето му над рамото си. То беше едно от онези особени лица със сурови очертания — красиво от някои ъгли и странно интересно от други. На брадичката му имаше малък белег, сякаш оставен от тънко острие. — Искате ли да ви покажа как се държи правилно?