— Ако настоявате.
Вместо отговор, той се пресегна около нея и намести хватката й около ефеса.
— Никога не бива да държите меча с острието надолу — обясни. — Дръжте го така — с върха напред, та ако противникът се нахвърли отгоре ви, да се наниже на него.
Сесили изпълни указанията му. Умът й препускаше. Толкова дълго бе смятала ловците на сенки за чудовища. Чудовища, които бяха отвлекли брат й, а тя беше героинята, която щеше да го спаси, макар той и сам да не си даваше сметка, че има нужда да бъде спасен. Осъзнаването, че те всъщност са нормални същества, бе станало постепенно и някак странно. Сесили усещаше топлината, която се излъчваше от тялото на Гейбриъл, дъха му, раздвижващ лекичко косата й… колко странно бе само да си даваш сметка за толкова много неща у другиго — усещането от близостта му допирът на кожата му, миризмата му…
— Видях ви как се биете в имението Лайтууд — прошепна Гейбриъл; коравата му ръка докосна пръстите й и Сесили трябваше да потисне тръпката, надигнала се в тялото й.
— Нескопосано? — попита тя, опитвайки се да звучи закачливо.
— С жар. Има такива, които се бият, защото им е задължение, както и такива, които го правят, защото им допада. На вас ви харесва.
— Аз не… — започна Сесили, но така и не можа да довърши, защото в този миг вратата на тренировъчната зала се отвори с трясък.
Беше Уил, изпълнил прага със стройното си, широкоплещесто тяло.
— Какво правиш тук? — попита той.
Е, дотук беше с краткото примирие, възцарило се между тях през онази нощ.
— Тренирам — отвърна тя. — Каза ми, че никога няма да стана по-добра, ако не тренирам.
— Не ти. Гейбриъл Лайтуърм14. — Брат й посочи с брадичка другото момче. — Извинявай, Лайтууд.
Гейбриъл бавно свали ръцете си, които беше обвил около Сесили.
— Който и да е обучавал сестра ти как да върти меч, й е създал немалко лоши навици. Просто се опитвах да помогна.
— Аз му казах, че нямам нищо против. — Сесили и сама не бе сигурна защо защитава Гейбриъл, освен може би за да ядоса брат си.
И успя. Очите му се присвиха.
— А той каза ли ти, че от години търси начин да ми отмъсти за нещо, което в неговите очи е оскърбление, нанесено от мен на неговата сестра? И какъв по-добър начин да го постигне, освен чрез теб?
Сесили завъртя рязко глава и се взря в Гейбриъл, върху чието лице се четеше смесица от раздразнение и предизвикателство.
— Вярно ли е това?
Той не отговори на нея, а на Уил.
— Ако ще живеем под един покрив, Херондейл, ще трябва да се научим да се отнасяме дружелюбно към другия. Не си ли съгласен?
— Докато съм в състояние да ти строша ръката без особено усилие, нямам намерение да се съгласявам с нищо такова. — Уил се пресегна и взе една рапира от стената. — А сега се махай оттук, Гейбриъл. И остави сестра ми на мира.
С един-единствен презрителен поглед младият Лайтууд мина покрай стария си враг и излезе от стаята.
— Наистина ли беше необходимо да го правиш, Уил? — попита Сесили в мига, в който вратата се затвори зад младежа.
— Аз познавам Гейбриъл Лайтууд, а ти — не. Съветвам те да ме оставиш аз да преценя характера му. Иска да те използва, за да ме нарани…
— Сериозно, наистина ли не си в състояние да си представиш, че може да е тласкан от подбуди, които не са свързани с теб?
— Познавам го — повтори Уил. — Той вече доказа, че е лъжец и предател…
— Хората се променят.
— Не чак толкова.
— Ти се промени. — Сесили прекоси стаята и пусна на една пейка меча, който издрънча.
— Както и ти. — Отговорът на Уил я изненада.
— Аз съм се променила? — рязко попита тя. — Как точно съм се променила аз?
— Когато се появи тук, непрекъснато говореше как трябвало да се върна у дома с теб. Обучението ти беше неприятно. Преструваше се, че не е така, но не можеше да ме заблудиш. А след това „Уил, трябва да се прибереш у дома“ отстъпи място на „Уил, напиши писмо“. Тренировките започнаха да ти харесват. Гейбриъл Лайтууд е негодник, но за едно е прав — хареса ти да се биеш с огромния червей в имението Лайтууд. Кръвта на ловците на сенки е като барут във вените ти, Сеси. Веднъж запален, няма да угасне толкова лесно. Остани тук достатъчно дълго и е почти сигурно, че ще станеш като мен — прекалено обвързана, за да си тръгнеш.
Тя присви очи насреща му. Яката на ризата му беше разкопчана, разкривайки нещо алено, което проблясваше в ямката на шията му.