— Не бях сигурен дали ще дойдеш.
Теса пристъпи напред. Искаше й се да го прегърне, но не го стори. Първо трябваше да каже нещо.
— Разбира се, че дойдох. Джем, толкова много съжалявам. Не мога да обясня… беше някаква лудост. Не бях в състояние да понеса мисълта, че ти ще пострадаш заради мен… заради това, че по някакъв начин съм свързана с Мортмейн.
— Вината не е твоя. Не ти си избрала да е така…
— Не мислех трезво. Уил беше прав — не можем да имаме доверие на Мортмейн. Дори ако отида при него, няма никаква гаранция, че той ще удържи на думата си. А и по този начин щях да сложа оръжие в ръцете на вашия враг. Не знам за какво иска да ме използва, но то не може да бъде за доброто на ловците на сенки, в това поне сме сигурни. В крайна сметка може да се окажа онова, което ще навреди на всички ви. — Сълзи пареха очите й, ала тя ги преглътна с усилие. — Прости ми, Джем. Не бива да пропиляваме в гняв времето заедно, с което разполагаме. Разбирам защо постъпи така… аз бих сторила същото за теб.
Докато Теса говореше, очите на годеника й бяха топли и сребристи.
— Zhe shi jie shang, wo shi zui ai ne de — прошепна той.
Тя го разбра. „В целия свят, ти си онова, което обичам най-много.“
— Джем…
— Знаеш го, не може да не го знаеш. Никога не бих те оставил да си тръгнеш от мен, не и за да отидеш там, където те грози опасност, не и докато все още дишам. — Преди девойката да успее да направи още една крачка, Джем вдигна ръка. — Почакай. — Наведе се, а когато се изправи, държеше калъфа на цигулката си и лъка. — Аз… Исках да ти дам нещо. Сватбен подарък, когато се оженим. Но ми се ще да ти го дам сега, ако ми позволиш.
— Подарък? — повтори Теса учудено. — След като… Но ние се скарахме!
Той се усмихна, същата онази прекрасна усмивка, от която лицето му грейваше и която караше човек да забрави колко слаб и изпит изглеждаше.
— Жизненоважна част от семейния живот, както разбирам. Ще се окаже добра практика.
— Но…
— Теса, наистина ли вярваш, че съществува кавга, независимо сериозна или незначителна е тя, която би ме накарала да престана да те обичам? — Джем звучеше учуден и тя си помисли за Уил, за годините, през които той беше подлагал лоялността на Джем на изпитание, беше го подлудявал с лъжи, увъртания и самонараняване, и въпреки това обичта към неговия побратим не само не бе изчезнала, но дори не бе отслабнала.
— Боях се — меко каза тя. — И… и нямам подарък, който да ти дам в замяна.
— Напротив, имаш. — Каза го тихо, ала твърдо. — Седни, моля те. Спомняш ли си как се запознахме?
Теса се настани на един нисък стол с позлатени облегалки, а полите на роклята й прошумоляха около нея.
— Аз нахлух в стаята ти посред нощ, като умопобъркана.
Джем се усмихна широко.
— Ти пристъпи изящно в стаята ми и ме завари да свиря на цигулка. — Пръстите му затягаха винта на лъка; когато приключи, го остави и нежно извади цигулката от калъфа й. — Имаш ли нещо против да ти посвиря?
— Знаеш, че обожавам да те слушам как свириш.
И наистина беше така. Обичаше дори да го слуша как говори за цигулката, макар да не разбираше много от думите. Без изобщо да се отегчи, часове наред можеше да го слуша как бърбори за колофон, ключове, гриф, лъкове, разположение на пръстите и склонността на една от струните да се къса…
— Wo wei ni xie de. — С тези думи той вдигна цигулката към лявото си рамо и я намести под брадичката си. Беше й казвал, че много цигулари използват подложка за рамо, но не и той. От едната страна на гърлото му, там, където се опираше цигулката, имаше мъничко петънце, сякаш синина, която отказваше да избелее.
— Ти… направил си нещо за мен?
— Написах нещо за теб — поправи я Джем с усмивка и засвири.
Теса гледаше прехласната. Той започна простичко, тихо; беше уловил лъка съвсем леко и изтръгваше мек, хармоничен звук с него. Мелодията въздейства на момичето като хладна и сладка вода, беше прекрасна и изпълнена с надежда като изгрев-слънце. Не можеше да откъсне очарован поглед от пръстите му, докато те се движеха, извличайки прелестни трели от цигулката. Звукът стана по-плътен, когато лъкът ускори темпото си, ръката на Джем се движеше напред-назад, слабото му тяло се превърна в неясно петно от раменете надолу. Пръстите му промениха позицията си едва забележимо и музиката зазвуча по-ниско, сякаш буреносни облаци се сбираха над ясен хоризонт, поток, превърнал се изведнъж в буйна река. Мелодията се разбиваше в краката на Теса и се надигаше, за да я обгърне. Цялото тяло на момчето сякаш се движеше в унисон със звуците, които той изтръгваше от инструмента, макар годеницата му да знаеше, че краката му са стъпили твърдо на земята.