Домът Таргариен управлявал Драконов камък повече от 200 години, от времето, когато лорд Енар Таргариен пристигнал от Валирия с драконите си. Макар да имали обичай, да се женят брат за сестра и братовчед за братовчедка, младата кръв е гореща и било известно, че мъжете от семейството търсели удоволствия сред дъщерите (и дори жените) на своите поданици, жителите на селата в подножието на Драконов връх — фермери и рибари. Освен това, до управлението на Стария крал Джеерис и Добрата кралица Алисан, на Драконов камък, а и в цял Вестерос се практикувал древният обичай за право на първата нощ. Този обичай позволявал на лорда да вземе в леглото си всяка девойка от своите владения в нейната брачна нощ.
Въпреки, че в Седемте кралства този обичай предизвиквал силно негодувание у ревнивите мъже, които не разбирали оказваната им чест, на Драконов камък не изпитвали такива чувства, тъй като там Таргариен били смятани за по-близки до боговете, отколкото до обикновените хора. Тук завиждали на булките, които получавали тази благословия в брачната си нощ, а децата родени от подобни връзки били почитани повече от другите, още повече, че лордовете на Драконов камък често празнували раждането на извънбрачното си дете, поднасяйки щедри дарове във вид на злато, коприна и земи за майка му. Тези щастливи копелета били наричани „драконови семена“, а с времето станали известни просто като „семената“.
Дори след отмяната на правото на първата нощ, някои Таргариен продължавали да се развличат с дъщерите на кръчмарите и жените на рибарите, така че семената и синовете на семената били в изобилие на Драконов камък.
Именно към тях се обърнал принц Джекерис, който имал нужда от повече дракони, както и от ездачи за тях. Обещал им, че на всеки, който успее да овладее дракон, ще му бъдат предоставени земи и богатства и ще бъде помазан в рицарство. Синовете му щели да получат благородническа титла, дъщерите да бъдат омъжени за лордове, а самият драконов ездач, щял да има честта да се сражава редом с принца на Драконов камък срещу самозванеца Егон II Таргариен и неговите поддръжници — предатели.
Не всички, които се отзовали в отговор на принца били драконови семена, нито дори синове или внуци на семена.
Двадесет от придворните рицари на кралицата пожелали да станат драконови ездачи, сред тях и лорд-командира на Кралската гвардия сър Стефон Дарклин, както и много скуайъри, кухненски слуги, моряци, наемници, глумци и две девойки.
Драконите не са коне. Те не приемат лесно хора на гърбовете си, а когато са разгневени или усещат заплаха, атакуват. Шестнадесет мъже загубили живота си, опитвайки се да станат драконови ездачи, а още три пъти по толкова били обгорените и осакатените. Стефон Дарклин бил изгорен жив, докато се опитвал да яхне Морски дим. Лорд Гормън Маси имал същата участ, когато се доближил до Вермитор. Овцекрад откъснал ръката на мъж наричан Сребърния Денис, чиято коса и очи почти доказвали твърдението му, че е копеле на крал Мегор Жестокия. И докато синовете на Денис се опитвали да спрат кръвотечението от раната, към тях се спуснал Канибал и отпъждайки Овцекрад погълнал и бащата, и синовете.
Морски дим, Вермитор и Среброкрила вече били свикнали с хората и били по-търпеливи към тяхното присъствие. След като веднъж вече били яздени, те по-лесно приемали нови ездачи. Вермитор, личният дракон на Стария крал, свел врата си пред копелето на един ковач, висок мъж, наричан Коравия Хю Чука или Коравия Хю, докато един светлокос наемник наричан Улф Белия (заради косата) или Улф Пияндето (заради пиенето) обяздил Среброкрила — любимката на Добрата кралица Алисан.
А Морски дим, който бил язден веднъж от Ленор Веларион, понесъл на гърба си петнадесетгодишно момче, известно като Адам от град Корпус, чиито произход е предмет на спорове сред историците и до днес. Скоро след като Адам от Корпус доказал себе си, яхвайки Морски дим, лорд Корлис стигнал до там, да отправи молба до кралица Ренира, да премахне от него и брат му, клеймото на незаконното рождение. След като и принц Джекерис подкрепил идеята, кралицата се съгласила. Адам от Корпус, драконово семе и копеле, се превърнал в Адам Веларион, наследник на Дрифтмарк.
Трите диви дракона от Драконов камък били по-трудни за укротяване от тези, които били вече обяздвани, но все пак опитите за това не преставали. Овцекрад, забележително грозен дракон с тинесто-кафяв цвят, който бил излюпен, още когато Стария крал бил млад, обичал овнешко и нападал често овчите стада от Дрифтмарк чак до Отприщена вода. Той рядко наранявал овчарите — само когато се опитвали да му попречат, но понякога изяждал овчарските кучета. Сив дух, обитаващ един димящ кратер, високо в източната част на Драконов връх, предпочитал риба и доста често бил забелязван да лети ниско над Тясното море, сграбчил плячката си от водата. Този блед, сиво-бял звяр, с цвят на утринна мъгла, бил особено предпазлив и от години избягвал хората и техните дела.