Великият майстер Орвил открил заседанието спазвайки обичайните задължения и процедури, които се изисквало да бъдат изпълнени при смърт на краля. Той обявил:
— Трябва да бъде повикан септон Юстас, да извърши последните тайнства и да се помоли за покой на душата на краля. А също и незабавно да се изпрати гарван на Драконов камък, с който да се извести принцеса Ренира за кончината на баща й. Може би, Нейно величество кралицата ще предпочете да напише посланието, за да смекчи тъжната вест с няколко съчувствени думи? Смъртта на краля винаги се обявява с камбанен звън, някой трябва да се погрижи за това, а ние разбира се трябва да започнем приготовленията за коронацията на кралица Ренира…
Сър Ото Хайтауър го прекъснал:
— Всичко това ще се наложи да почака, — заявил той, — докато не бъде разрешен въпросът с наследяването на престола.
Бидейки Ръка, сър Ото бил упълномощен да говори от името на краля, дори да седи на Железния трон в негово отсъствие. Визерис, му бил предоставил правото да управлява Седемте кралства, и тази власт щяла да продължи „до момента, в който бъде коронован нов крал“.
— Докато не бъде коронована нашата нова кралица, — казал язвително лорд Бисбъри.
— Крал, — настояла кралица Алисънт. — Железният трон по право трябва да премине в ръцете на най-възрастния законороден син на Негово величество.
Последвалият спор продължил до разсъмване. Лорд Бисбъри говорел от името на принцеса Ренира. Престарелият надзорник на хазната, който бил служил на крал Визерис по време на цялото му управление, бил служил и на дядо му, Старият крал Джеерис, напомнил на Съвета, че Ренира е по-голяма от братята си; че в нея има повече от кръвта на Таргариен, че покойният крал я е избрал за своя наследница, че Визерис неведнъж е отказвал да промени реда на наследяването, въпреки молбите на кралица Алисънт и нейните „зелени“; че стотици лордове и оземлени рицари през 105 година сл. З. Е. преклонили глава пред принцесата и тържествено са се заклели да защитават правата й.
Но ушите им били глухи за доводите му.
Сър Тиланд отбелязал, че много от лордовете, които са се заклели да защитават наследственото право на принцеса Ренира, вече отдавна не са между живите.
— Минали са двадесет и четири години, — казал той. — Самият аз не съм давал клетва — тогава съм бил дете.
Железния прът, юстициарят, се позовал на Великия съвет от 101 година, и изборът на Стария крал в полза на Бейлон, а не на Ренис през 92 година, и след това надълго и нашироко обсъдил Егон Завоевателя и неговите сестри, както и свещената андалска традиция, според която правото на законороден син е винаги над правата на дъщерите. Сър Ото им напомнил, че съпруг на Ренира е не друг, а принц Демън.
— Ние всички познаваме неговата природа. Несъмнено, ако Ренира някога седне на Железния трон, нас ще ни управлява Демън, крал-консорт толкова неумолим и жесток, колкото е бил Мегор. Моята глава ще бъде отсечена първа без съмнение, а вашата кралица и моя дъщеря скоро ще ме последва.
Кралица Алисънт продължила като ехо:
— Те няма да пощадят и моите деца, — обявила тя. — Егон и братята му — законородени синове на краля, имащи по-големи права върху трона, от нейните копелета. Демън ще намери повод да ги убие всички. Дори Хелена и нейните момчета. Никога не забравяйте, че един от тези Стронг лиши от око Емонд. Вярно, тогава е бил момче, но момчетата порастват и стават мъже, а копелетата по своята природа са чудовища.
Заговорил и сър Кристън Коул:
— Ако принцесата вземе властта — напомнил той на съвета, — Джекерис Веларион ще управлява след нея. Нека Седемте опазят това кралство, ако ние поставим копеле на Железния трон!
Той заговорил и за разпуснатостта на Ренира и покварата на съпруга й:
— Те ще превърнат Червената цитадела в бордей. Ничия дъщеря няма да бъде в безопасност, ничия жена. Дори момчетата… ние знаем, какъв беше Ленор.
Не е записана нито една дума на лорд Ларис Стронг в този спор, но това не било необичайно. Макар и многословен, когато се налага, надзорникът на слухарите пестял думите си, както скъперник монетите си и предпочитал да слуша, вместо да говори.
— Ако вземем такова решение, — предупредил съвета Великият майстер Орвил, — това със сигурност ще доведе до война. Принцесата няма покорно да се отдръпне, а и тя има дракони.
— И приятели, — обявил лорд Бисбъри, — хора на честта, които няма да забравят клетвите, дадени пред нея и нейния баща. Аз съм стар, но не толкова, че да седя тук кротко, докато заговорничите да откраднете короната й.