По време на похода, принц Емонд държал Вхагар в основната колона, тъй като предполагал, че чичо му ще ги нападне с Караксес. Пристигнал в Харънхъл ден след Коул и в онази нощ била празнувана велика победа. Демън и „речната му сган“ предпочели да избягат, вместо да се изправят срещу гнева му, заявил Емонд. Нищо чудно, че като получил новините от Кралски чертог, принцът се почувствал като пълен глупак. Яростта му била страшна.
На запад от Харънхъл битката продължавала, където войските на Ланистър трудно напредвали. Заради възрастта и немощта на техния командир, лорд Лефърд, походът им заприличал на пълзене, а когато наближили западния бряг на Божие око, огромна нова армия препречила пътя им.
Роди Разрушителя и неговите Зимни вълци се съюзили с Форест Фрей, лорд на Бродовете и Червения Роб Реките, известен като Стрелеца от Гарваново дърво. Северняците наброявали две хиляди, Фрей командвал двеста рицари и три пъти толкова пехотинци. Реките довел триста стрелци, готови за битка. И преди лорд Лефърд да успее да застане и да посрещне врага, още повече неприятели се появили от юг, където към Лонглийф Лъвоубиеца и дрипавата му банда оцелели от предишните битки, се присъединили лордовете Бигълстоун, Чембърс и Перин.
Притиснат между двама врагове, Лефърд не се решавал да се впусне в битка, с който и да е от тях, за да не бъде нападнат в тил от другия. Затова се разположил с гръб към езерото, заел позиции и пратил гарвани на принц Емонд в Харънхъл, с молба за помощ. Въпреки че дузина птици излетели, нито една не стигнала до принца. Червеният Роб Реките, признат за най-изкусния стрелец в цял Вестерос, ги покосил в полет.
На следващия ден се появили още мъже от Речните земи, водени от сър Гарибалд Грей, лорд Джон Чарлтън и новия лорд на Гарваново дърво, единадесетгодишният Бенджикот Блекууд. След като увеличили своите редици с новите попълнения, хората на кралицата решили, че е дошло време за нападение.
— Най-добре да приключим с лъвовете, преди драконите да се появят — казал Роди Разрушителя.
Най-кървавата битка от Танца на драконите започнала на следващия ден при изгрев-слънце. В аналите на Цитаделата е записана като Битката край езерния бряг, но в паметта на оцелелите, завинаги останала като Храненето на рибите.
Нападнати от три страни, западняците постепенно били изтласкани във водите на Божие око. Стотици загинали сражавайки се сред тръстиките и стотици се удавили, опитвайки се да избягат. До залез-слънце две хиляди мъже били мъртви, сред тях и много благородници, включително лорд Фрей, лорд Лефърд, лорд Бигълстоун, лорд Чарлтън, лорд Суифт, лорд Рейн, сър Кларънт Крейкхол и сър Тайлър Хил, Копелето от Ланиспорт. Армията на Ланистър била разбита и унищожена, но на толкова висока цена, че младият Бен Блекууд, момчето-лорд на Гарваново дърво, заплакало щом видяло купищата мъртъвци.
Най-големи загуби претърпели армиите на Севера, тъй като Зимните вълци поискали да им бъде оказана честта да поведат атаката и пет пъти били щурмували копията на Ланистър. Над две трети от мъжете поели на юг с лорд Дъстин били убити или ранени.
В Харънхъл, Емонд Таргариен и Кристън Коул обсъждали, как най-добре да отвърнат на удара на кралицата. Въпреки, че седалището на Черния Харън било твърде солидно, за да бъде превзето при внезапна атака, а и лордовете от Речните земи не посмели да го обсадят, защото се страхували от Вхагар, запасите от вода и фураж били на привършване и хора и коне умирали от глад и болести. Отвъд масивните стени на замъка били останали само черни поля и изгорени селища, а излезлите да търсят плячка, не се връщали. Сър Кристън настоял да се оттеглят на юг, където подкрепата за Егон били най-силна, но принцът отказал с думите: „Само страхливците бягат от предатели“. Загубата на Кралски чертог и Железния трон го вбесила, а когато бил осведомен за Храненето на рибите, принцът-регент едва не удушил скуайъра, който донесъл новините. Единствено намесата на неговата любовница Алис Реките спасила живота на момчето. Принц Емонд настоял веднага да нападнат Кралски чертог. Според него, нито един от драконите на кралицата не можел да се мери с Вхагар.
Сър Кристън сметнал това за лудост.
— Един срещу шест е битка за глупци, принце мой — казал той.
И отново настоял да бъде оставен да поведе войските на юг, за да се присъедини към лорд Хайтауър. Посъветвал принц Емонд да се обедини с брат си Дерон и дракона му. Крал Егон успял да се изскубне от ноктите на кралицата, това го знаели, и сигурно щял да се присъедини към братята си със Слънчев огън. Дори било възможно приятелите им в Кралски чертог да намерят начин да освободят кралица Хелена и тя да долети с Мечтан огън. Тогава четири дракона биха могли да победят шест, щом един от тях е Вхагар.