Принц Емонд се бил превърнал в ужаса на Тризъбеца, спускал се от небето сипейки огън и смърт върху Речните земи, после изчезвал, но само за да удари на следващия ден петдесет левги по-нататък. Пламъците на Вхагар превърнали Стара върба и Бяла върба в пепелища, а Хогхол в почернял камък. Във Весел дол тридесет мъже и триста овце загинали в драконовите пламъци. След това, Родоубиецът се върнал неочаквано в Харънхъл, където изгорил всичко що било направено от дърво в замъка. Шест рицаря и четиридесет въоръжени мъже загинали, опитвайки се да убият дракона му. Щом мълвата за тези атаки се понесла, останалите лордове се взирали със страх в небето, чудейки се кой може да е следващият. Лорд Мутън от Девиче езеро, Лейди Дарклин от Дъскъндейл и лорд Блекууд от Гарваново дърво изпратили спешни съобщения до кралицата, молейки я да прати дракони, които да защитят техните владения.
И все пак най-голямата заплаха за царуването на Ренира не бил Емонд Едноокия, а неговият по-малък брат, принц Дерон Дръзкия и огромната армия на Юга предвождана от лорд Ормунд Хайтауър.
Войските на Хайтауър прекосили Мандър и напредвали бавно към Кралски чертог, прегазвайки поддръжниците на кралицата, когато и където те се опитвали да им попречат и принуждавали всеки лорд превил коляно да присъедини силите си към тях. Летейки на Тесарион пред основната колона, принц Дерон се бил доказал като безценен съгледвач. Той предупреждавал лорд Ормунд за всяко вражеско движение или укрепление. В повечето случаи хората на кралицата предпочитали да изчезнат още щом съзрат крилата на Синята кралица, вместо да се изправят в битка срещу драконовия пламък.
Имайки предвид всички тези заплахи, Ръката на кралица Ренира, стария лорд Корлис Веларион, предложил на Нейно величество да започне мирни преговори. Той убеждавал кралицата да помилва лордовете Баратеон, Хайтауър и Ланистър, ако те подгънат коляно, закълнат се във вярност и предоставят заложници на Железния трон. Морският змей предложил да се позволи на Вярата да приеме в лоното си кралица Алисънт и кралица Хелена, така че двете да могат да прекарат остатъка от живота си в молитва и съзерцание.
Дъщерята на Хелена, Джеера да станела негова възпитаница и след време да бъде омъжена за младия принц Егон, свързвайки отново заедно двете половини на рода Таргариен.
— А моите природени братя? — попитала Ренира, когато Морския змей изложил своя план пред нея. — Какво да правя с фалшивия крал Егон и родоубиеца Емонд? Нима трябва да простя на тези, които откраднаха трона ми и убиха синовете ми?
— Пощади ги и ги изпрати на Вала — отговорил лорд Корлис. — Позволи им да облекат черното и да изживеят дните си като мъже на Нощния страж, обвързани от свещени клетви.
— Какво са обетите за клетвопрестъпниците? — пожелала да узнае Ренира. — Техните обети не им попречиха, когато взеха трона ми.
Принц Демън повторил опасенията на кралицата. Настоял, че опрощаването на бунтовници и предатели само засява семената на нови бунтове.
— Войната ще свърши само тогава, когато главите на предателите бъдат набучени на пики над Кралската порта. Егон II ще бъде заловен рано или късно „скрит под някой камък“, но сега можем и трябва да поведем война срещу Емонд и Дерон. Ланистър и Баратеон също трябва да бъдат унищожени, а техните замъци и земи раздадени на хора, доказали верността си. Дайте Бурен край на Улф Белия, а Скалата на Кастърли на Коравия Хю Чука — предложил принцът… за ужас на Морския змей.
— Половината от лордовете на Вестерос ще се обърнат срещу нас, ако бъдем толкова жестоки да унищожим два толкова древни и благородни дома — казал лорд Корлис.
Наложило се кралицата да избира между позицията на своя консорт и мнението на Ръката си. Ренира решила да поеме среден курс. Нейни пратеници щели да заминат в Бурен край и Скалата на Кастърли, с предложение за „справедливи условия“ и помилване… след като приключи с братята на узурпатора.
— Когато паднат мъртви, останалите ще превият коляно. Убийте техните дракони, за да мога да поставя главите им на стените на моята тронна зала. Нека хората се взират в тях през следващите години и да научат каква е цената на измяната.
Естествено Кралски чертог не трябвало да бъде оставен без защита. Кралица Ренира щяла да остане в града със Сиракс и синовете си Егон и Джофри, които не бивало да бъдат излагани на риск. Джофри, почти тринайсетгодишен, бил нетърпелив да се докаже като воин, но когато му казали, че Тираксес е нужен, за да помогне на майка му да удържи Червената цитадела в случай на атака, момчето се заклело тържествено да остане. Адам Веларион, наследникът на Морския змей, също щял да остане в града с Морски дим. Три дракона би трябвало да бъдат достатъчна защита за града; останалите щели да влязат в битка.