През това време разказите за клането в Тъмбълтън се разпространявали из града… а с тях и ужасът. Кралски чертог ще бъде следващия, си казвали хората. Дракон ще воюва срещу дракон и този път градът със сигурност ще изгори. Страхувайки се от идващите врагове, стотици се опитали да избягат, но били върнати при портите от златните плащове. Хванати в капан между стените на града, някои потърсили убежище от очакваната огнената стихия в дълбоките изби, а други в молитвите, в пиянството и в удоволствията, които могат да бъдат намерени между краката на жена.
По залез градските гостилници, бардаци и септи били пълни до пръсване с мъже и жени търсещи утеха или бягство и споделящи си ужасяващи слухове.
По-различен вид хаос царял в Тъмбълтън, шестдесет левги на югозапад. Докато Кралски чертог треперел от страх пред враговете, които трябвало да са на крачка от града, поддръжниците на крал Егон, останали без водач, се разкъсвали от разногласия, спорове и съмнения. Ормунд Хайтауър бил мъртъв, както и неговият братовчед сър Бриндън, първият рицар на Староград. Синовете на Ормунд били останали в Хайтауър, на хиляда левги назад и били още зелени момчета. И макар лорд Ормунд да бил нарекъл Дерон Таргариен „Дерон Дръзкия“ и хвалел смелостта му в битка, принцът бил още момче. Най-младият от синовете на крал Егон бил пораснал в сянката на по-големите си братя и бил свикнал повече да следва заповеди, отколкото да ги дава. Най-старшият Хайтауър, който бил останал с войската бил сър Хобърт, друг братовчед на лорд Ормунд, на когото досега бил поверяван само обозът. Мъж „колкото силен, толкова и глупав“, Хобърт Хайтауър живял шестдесет години, без да се отличи с нищо, а сега, поради родството си с кралица Алисънт на него се падало командването на войските.
Рядко е имало друг град в историята на Седемте кралства, който да е бил обект на толкова дълго, безжалостно и свирепо опустошение, като Тъмбълтън след Измяната. Принц Дерон бил отвратен от всичко, което видял и заповядал на сир Хобърт Хайтауър да сложи край на това, но усилията на Хайтауър били безполезни като самия него.
Най-тежките престъпления били тези извършени от Двамата изменници, копелетата драконови ездачи Хю Чука и Улф Белия. Сър Улф се бил отдал на пиянство, давейки се във вино и похот. Тези, които не успявали да му угодят ставали храна за дракона му. Рицарското звание, с което кралица Ренира го била удостоила, вече не било достатъчно. Не бил удовлетворен и когато принц Демън го посочил за лорд на Горчив мост. Белия си бил наумил по-голяма награда: той не искал нищо по-малко от Планински рай, заявявайки, че Тирел не са изиграли никаква роля в Танца и заради това трябвало да бъдат осъдени като предатели.
Амбициите на сър Улф, можели да се смятат за скромни, в сравнение с тези на неговия съучастник обърни-плащ, Хю Чука. Син на обикновен ковач, Чука бил огромен мъж с толкова силни ръце, че казват, че можел да огъва железни прътове в обръчи. Макар да не бил обучен в изкуството на войната, неговият размер и сила го правели страховит противник. Оръжието, което предпочитал да използва било боен чук, с който нанасял смъртоносни съкрушаващи удари. В битка той яздел Вермитор, който някога бил язден от самия крал. От всички дракони във Вестерос, само Вхагар бил по-голям и по-стар. Поради всичките тези причини, лорд Чука (както сам се титулувал сега), започнал да мечтае за корона.
— „Защо да си лорд, когато може да си крал?“ — казвал той на хората, които започвали да се събират около него.
Никой от Двамата изменници не бързал да помогне на принц Дерон да атакува Кралски чертог. Те имали голяма войска и три дракона също, но и кралицата имала три (както много добре знаели), и щяла да има пет, когато принц Демън се върнел с Коприва. Лорд Пийк предпочитал да забави настъплението, докато лорд Баратеон не присъединял силите си от Бурен край към тях. А сър Хобърт искал да се върне в Предела, за да могат да попълнят бързо намаляващите си припаси. Никой не изглеждал загрижен, че армията се смалявала всеки ден, изпарявала се като утринна роса, тъй като все повече мъже дезертирали, взимайки със себе си всичко, което можели да отнесат.
Много левги по-далеч на север, в замък издигнат над Рачешкия залив, друг лорд също се бил оказал между чука и наковалнята. От Кралски чертог долетял гарван носещ послание от кралицата за Манфрид Мутън, лорд на Девиче езеро. В него тя му заповядвала, да й донесе главата на копелдачката Коприва, за която се говорело, че е любовница на принц Демън и затова била осъдена от кралицата за измяна към трона.