„Съпругът ми лорд Демън от дома Таргариен да бъде пощаден“ — заповядвала Нейна милост. — „Изпратете го при мен, след като изпълните задачата, защото крайно се нуждаем от него.“
Майстер Норен, пазител на летописите на Девиче езеро твърди, че като прочел писмото, Негово благородие бил така потресен, че онемял от ужас и гласът му не се възвърнал докато не изпил три чаши вино. Тогава лорд Мутън повикал капитана на стражата, своите братя и първия си рицар сър Флориан Сивата стомана. На майстера също било заповядано да остане. След като се събрали всички, лордът прочел писмото и поискал съвет.
— Лесна работа — казал капитанът на стражата. — Принцът спи до нея, но е започнал да остарява. Трима мъже ще са достатъчни да го укротят, ако реши да се намеси, но с шестима ще е по-сигурно. Желае ли милорд да го направим тази нощ?
— Шестима или шестдесет, той все още е Демън Таргариен, — възразил братът на лорд Мутън. — По-мъдро е привечер да му сложим сънна отвара във виното. Нека я намери мъртва, когато се събуди.
— Момичето все още е дете, колкото и тежки да са престъпленията й — казал старият рицар сър Флориан, суров мъж с посивяла коса. — Старият крал никога не би поискал такова безчестно дело.
— Времената са тежки — рекъл лорд Мутън. — И кралицата ме е изправила пред тежък избор. Момичето е гост под покрива ми. Ако се подчиня, Девиче езеро ще е прокълнато завинаги. Откажа ли, осъдени сме на разруха.
Брат му отговорил:
— Може би ще загинем, каквото и решение да вземем. Принцът обича това смугло дете, а и драконът му е наблизо. Един мъдър лорд би убил и двамата, за да не може принцът да изгори Девиче езеро в гнева си.
— Кралицата е забранила косъм да падне от главата му — напомнил им лорд Мутън. — А убийството на двама гости в леглата им е двойно по-лошо от убийството на един. Ще съм два пъти проклет.
Сетне въздъхнал и казал:
— Иска ми се да не бях чел писмото!
Тогава заговорил майстер Норен:
— А може би не сте го прочел.
За какво са говорили после, не се знае. Знаем, че майстерът, млад мъж на двадесет и две години отишъл при принц Демън и Коприва докато вечеряли и им показал писмото. След като го прочел, принц Демън казал:
— Думи на кралица, дела на мръсница.
Извадил меча си и попитал дали зад вратите чакат мъжете на лорд Мутън, за да ги задържат. Като чул, че майстерът е дошъл сам и скришом, прибрал меча и казал:
— Лош майстер си, но добър човек.
Заръчал му да си иде, и му заповядал до сутринта и дума да не изрича за станалото.
Не е записано как принцът и момичето му са прекарали последната нощ под покрива на лорд Мутън, но на зазоряване се появили на двора заедно и принц Демън помогнал на Коприва да оседлае Овцекрад за последен път. Обичайно тя го хранела всеки ден преди да полети, защото когато драконите са с пълен стомах, по-лесно се подчиняват на волята на ездача си. В онази сутрин Коприва го нахранила с черен овен, най-големия в Девиче езеро, на когото тя сама била прерязала гърлото. Когато възседнала дракона, по кожените й дрехи се стичала кръв, записал майстер Норен, „а по лицето й се стичали сълзи.“
Мъжът и девойката не си казали и дума за сбогом, но когато Овцекрад ударил въздуха с кожените си кафяви криле и се издигнал в утринното небе, Караксес вдигнал глава и издал писък, който разбил всички прозорци в кулата на Джонквил.
Високо над града, Коприва насочила дракона към Рачешкия залив и изчезнала в утринните мъгли. Никой повече не я видял.
Демън Таргариен се върнал в замъка само за да закуси с лорд Мутън.
— За последен път ме виждате — казал на Негово благородие. — Благодаря ви за гостоприемството, кажете на всички, че отлитам към Харънхъл. Ако моят племенник Емонд се осмели да се изправи срещу мен, ще ме намери там, сам.
И така принц Демън излетял от Девиче езеро за последен път.
След като Демън бил далеч, майстер Норен отишъл при лорда си и му казал:
— Свалете веригата от шията ми и ми вържете ръцете. Трябва да ме предадете на кралицата. Като предупредих предателката и й помогнах да избяга, сам станах предател.
Лорд Мутън отказал.
— Запази веригата си — казал Негово благородие. — Тук всички сме предатели.