Нито мъж, нито дракон можел да оцелее след такъв сблъсък, твърдели по-късно рибарите, свидетели на зрелището. И така било.
Караксес доживял само колкото да успее да допълзи до сушата. Бил изкормен, с едно откъснато крило, а водите на езерото димели около него. И все пак Кървавия змей намерил сили да се довлече на брега и да издъхне под стените на Харънхъл. Трупът на Вхагар потънал в дълбините, а водите над мястото, където издъхнала, кипели от горещата кръв извираща от зеещата на врата й рана. Когато я намерили години по-късно след Танца на драконите, костите на принц Емонд облечени в броня били все още завързани към седлото му, а Тъмна сестра била забита в очната му кухина чак до дръжката.
Несъмнено принц Демън също е загинал. Останките му никога не били намерени, но в това езеро има странни подводни течения, както и гладни риби. Певците разказват, че старият принц оцелял след падането и отишъл при момичето си Коприва, за да прекара с нея остатъка от живота си. От подобни истории се създават великолепни балади, но не могат да се считат за достоверни.
Драконите загинали в танц над Божие око на двадесет и втория ден от петата луна на 130 година сл. З. Е. Демън Таргариен бил на четиридесет и девет години в деня на смъртта си, принц Емонд само на двадесет. Вхагар, най-внушителният от драконите на Таргариен след Балерион Черният ужас, бил на белия свят сто осемдесет и една години. Така загинала последната жива твар от дните на Завоеванието на Егон, когато мракът и тъмнината погълнали прокълнатия замък на Черния Харън. Свидетелите на това събитие били така малобройни, че изминало доста време, преди света да узнае за последната битка на принц Демън.
В Кралски Чертог кралица Ренира ставала все по-самотна с всяко ново предателство. Подозираният в измяна Адам Веларион избягал, преди да успеят да го разпитат. Заповядвайки ареста му, кралицата изгубила не само дракон и ездач, но и кралската си Ръка… а и повече от половината от армията, която била отплавала от Драконов Камък, за да превземе Железния трон се състояла от мъже, заклети на Дома Веларион. Щом станало известно, че лорд Корлис гние в тъмница под Червената цитадела, те започнали да напускат кралицата със стотици. Някои го правели през Площада на Обущаря, присламчвайки се към събралата се там тълпа, други се измъквали през страничните порти или дори през стените, с намерението да се върнат в Дрифтмарк. Но и на тези, които останали не можело да се има доверие.
В същия този ден, скоро след залеза, още едно нещастие постигнало двора на кралицата. Хелена Таргариен, сестрата, жена и кралица на Егон II, майка на децата му, се хвърлила през прозорец на Стегата на Мегор и загинала, пронизана от железните пики, които били наредени в сухия ров под стената. Тя била само на двадесет и една.
С падането на нощта по улиците и алеите на Кралски чертог, в гостилниците, бордеите и кръчмите, дори в свещените септи се разказвала по-мрачна история — кралица Хелена била убита, както и синовете й преди това, гласели слуховете. Принц Дерон и неговите дракони скоро щели да бъдат при портите и заедно с тях щял настъпи краят на властването на Ренира. Затова старата кралица била решила, че младата й сестра не трябва да живее, за да се наслаждава на провала й и изпратила при Хелена сир Лутор Ларджент, който я хванал с огромните си груби ръце и я хвърлил върху пиките долу.
Слухът за „убийството“ на кралица Хелена скоро се разнесъл из половината Кралски чертог. Бързината, с която хората повярвали в него, показва, как рязко градът се бил обърнал срещу своята някога любима кралица. Ренира била ненавиждана; Хелена — обичана. Жителите на столицата не били забравили и жестокото убийство на принц Джеерис, което извършили Кървавия и Сиренето. Краят на Хелена бил милостиво бърз: една от пиките била пронизала гърлото й и тя умряла, без да гъкне. В момента на смъртта й, в другия край на града, на Хълма на Ренис, нейният дракон Мечтан пламък издал рев, който разтресъл Драконова яма и успял да отскубне две от веригите, с които бил привързан. Кралица Алисънт, научавайки за смъртта на дъщеря си, разкъсала дрехите си и проклела своята съперница.
Тази нощ в Кралски чертог се надигнал кървав бунт.
Вълненията започнали по уличките на Квартала на Бълхите, където хората се стичали със стотици от дюкяните, кръчмите и плъшите ями — ядосани, пияни и уплашени. Оттам те се разпръснали из целия град, искайки справедливост за загиналите принцове и тяхната убита майка. Волски коли и фургони били преобръщани, магазини били плячкосвани, домове — ограбвани и подпалвани. Златните плащове, които се опитали да спрат безредиците, били жестоко пребивани. Никой не бил пощаден: нито високопоставените, нито обикновените хора. Лордовете били замервани с боклуци, рицарите били сваляни от седлата им. Лейди Дарла Дедингс, видяла как брат й Давос, бил промушен в окото, когато се опитал да я защити от трима пияни коняри, които се опитали да я изнасилят. Моряците, които не можели да се върнат по корабите си, атакували Речните порти и започнали яростна битка с Градската стража. За да бъдат разпръснати, се наложила намесата на сър Лутор Ларджънт и четиристотин копиеносеца. В това време портите били полуразрушени, а сто души били мъртви или умирали; една четвърт от тях били златни плащове.