Лордовете и рицарите от Староград и Предела обаче били обидени от арогантността на претенцията на Изменника, а самият принц Дерон Таргариен най-силно. Той така се разгневил, че плиснал чаша вино в лицето на Коравия Хю. Лорд Белия видял в това единствено безсмислена загуба на добро вино. Лорд Чука казал:
— Малките момчета трябва да са по-възпитани, когато мъжете говорят. Мисля, че баща ти не те е бил достатъчно често. Внимавай, да не поправя този пропуск.
Двамата изменници си тръгнали заедно и започнали да правят планове за коронацията на Чука. Когато били видени на следващия ден, Коравия Хю носел корона от черно желязо за ярост на принц Дерон и неговите благородни лордове и рицари.
Един от тях, сър Роджър Корн се осмелил да събори короната от главата на Чука.
— Короната не прави човек крал — казал той, — трябва да сложиш подкова на главата си, ковачо.
Това била глупава постъпка. На лорд Хю не му било забавно. По негова команда хората му повалили сър Роджър на земята, а копелето на ковача заковал не една, а три подкови в черепа на рицаря. Когато приятелите на Корн опитали да се намесят, били извадени кинжали и изтеглени мечове, което оставило трима мъже мъртви и дузина ранени.
Това било повече отколкото лордовете поддържащи принц Дерон можели да понесат. Лорд Ънуин Пийк и Хобърт Хайтауър (последният не особено охотно) свикали единадесет други лорда и оземлени рицари на таен съвет в избата на един от хановете в Тъмбълтън, за да обсъдят как биха могли да обуздаят арогантността на двамата драконови ездачи. Заговорниците се съгласили, че ще е по-лесно да се разправят с Белия, защото бил по-често пиян, отколкото трезвен и никога не бил показвал особена воинска доблест. Чука изглеждал по-опасният, напоследък той бил заобиколен ден и нощ от блюдолизци, лагерни подлизурковци и наемници жадуващи благоразположението му. Нямало да им бъде много от полза да убият Белия, а да оставят Чука жив, отбелязал лорд Пийк; необходимо било Коравия Хю да умре пръв. Дълго и шумно лордовете спорели в хана на име „Кървавите шипове“ докато обсъждали как най-добре биха могли да постигнат това.
— Всеки човек може да бъде убит, — обявил сър Хобърт Хайтауър, — но как да се справим с драконите?
Взимайки предвид размириците в Кралски чертог, сър Тайлър Норкрос казал, че и само Тесарион щял да им бъде достатъчен да им помогне да си върнат Железният трон. Лорд Пийк отговорил, че победата би била по-сигурна с Вермитор и Среброкрила. Марк Амброуз предложил първо да завземат града и след като са сигурни в победата, тогава да се разправят с Белия и Чука. Но Ричард Родън настоял, че в този начин на действие няма чест.
— Не можем да искаме от тези хора да проливат кръвта си с нас, а след това да ги убием.
Храбрия Джон Рокстън успокоил спорещите.
— Ще убием копелетата сега, — казал той. — След това, нека най-смелите от нас ще вземат драконите им и полетят с тях в битка.
Никой от намиращите се в избата не се съмнявал, че Рокстън говорел за себе си.
Въпреки, че принц Дерон не присъствал на заседанието на Съвета на Шиповете (както съзаклятниците били наречени), те не желаели да действат без неговото съгласие и благословия. Оуен Фосоуей, лорд на Сайдърхол бил изпратен под прикритието на нощта да събуди принца и да го доведе в избата. Там заговорниците го информирали за техните планове. Някога благия принц не само не се поколебал, когато лорд Ънуин Пийк му подал указите за екзекуция на Хю Чука и Улф Белия, но и охотно поставил печата си върху тях.
Хората могат да обмислят, да плетат интриги и да съставят планове, но също така трябва и да се молят, защото никой човешки план не е устоял срещу капризите на боговете. Два дни по-късно, в същия ден, в който Шиповете били планирали да ударят, писъци и вопли разбудили Тъмбълтън още по тъмно. Пред стените на града горели лагерите. Колони от бронирани рицари се изсипвали от север и запад сеейки смърт и унищожение. От небето валял дъжд от стрели и дракон се спускал над града страховит и ужасяващ.
Част IV
Така започнала Втората битка при Тъмбълтън.
Драконът бил Морски дим, а ездачът му сър Адам Веларион, решен да докаже, че не всички копелета са обърни-плащове. Какъв по-добър начин да направи това от превземането на Тъмбълтън от ръцете на Двамата изменници, чието предателство опетнило и него? Певците казват, че сър Адам бил полетял от Кралски чертог към Божие око, където се приземил на свещения Остров на ликовете и там се бил съветвал с горските чеда. Учените обаче, трябва да се придържат към наличните факти, а това, което знаем, е, че сър Адам бил полетял бързо и надалеч, отбивайки се в големи и малки замъци, чиито лордове били верни на кралицата, за да успее да събере армия.