Много битки и схватки били водени вече по земите, през които протича Тризъбеца, нямало крепост или село, което да е заплатило кървава дан… но Адам Веларион бил непреклонен, решителен и красноречив, а речните лордове знаели много и много за ужасите, които били сполетели Тъмбълтън. Когато сър Адам бил готов да нанесе удар върху града, имал близо четири хиляди мъже зад гърба си.
Огромната войска лагеруваща при стените на Тъмбълтън била по-многобройна от нападателите, но тя била вече твърде дълго на едно място. Дисциплината била отпусната, били плъзнали болести; смъртта на лорд Ормунд Хайтауър ги оставила без водач, а лордовете, които искали да командват на негово място не се спогаждали. Били толкова погълнати от своите конфликти и съперничества, че били забравили за истинските си врагове. Нощната атака на сър Адам ги заварила напълно неподготвени. Преди мъжете на принц Дерон да разберат, че има битка, враговете били вече сред тях посичайки ги, докато излизали олюлявайки се от палатките си, докато оседлавали конете си, докато се опитвали да поставят броните си, докато закопчавали коланите за мечовете си.
Най-опустошителен от всичко бил драконът. Морски дим се спускал многократно, отново и отново, бълвайки пламъци. Скоро стотина шатри били обхванати от огъня, в това число и прекрасните копринени павилиони на сър Хобърт Хайтауър, лорд Ънуин Пийк и на самия принц Дерон. Градът също не бил помилван. Тези магазини, домове и септи, които останали след първото нападение, били погълнати от драконовия огън.
Дерон Таргариен спял в шатрата си, когато започнала атаката. Улф Белия бил в Тъмбълтън спящ след пиянска нощ в превзета от него кръчма, наречена „Похотливият язовец“. Коравия Хю Чука бил също зад стените на града, в леглото на вдовицата на някакъв рицар убит по време на първата битка. И трите дракона били извън града, в полетата отвъд лагерите.
Въпреки, че били направени опити да се събуди Улф Белия от неговия пиянски сън, това се оказало невъзможно. Позорно той се търколил под масата и хъркал докато траела битката. Коравия Хю Чука реагирал по-бързо. Полуоблечен той се втурнал надолу по стълбите към двора, искайки чука, доспехите и коня си, за да може да излезе от града и оседлае Вермитор. Хората му се втурнали да изпълняват заповедите, дори когато Морски дим подпалил конюшните. Но лорд Рокстън бил вече на двора.
Когато забелязал Коравия Хю, Рокстън съзрял своя шанс и казал:
— Лорд Хю, моите съболезнования.
Чука се обърнал намръщено.
— За какво? — попитал той.
— Вие загинахте в битка, — отговорил Храбрия Джон изтегляйки Оставящият сираци и забивайки го дълбоко в корема на Чука, преди да разпори копелето от слабините до гърлото.
Дузина от мъжете на Коравия Хю дотичали навреме да го видят как умира. Дори острие от валирианска стомана като Оставящият сираци не е достатъчно, когато човек е сам срещу десет. Храбрия Джон Рокстън убил трима, преди да бъде убит на свой ред. Говори се, че той умрял, когато кракът му се подхлъзнал на купчина от вътрешностите на Хю Чука, но може би в тази подробност има твърде много ирония, за да е истина.
Съществуват три противоречащи си описания на смъртта на принц Дерон Таргариен. Най-известното твърдение е, че принцът препъвайки се излязъл от шатрата си с подпалена нощна риза, само за да се натъкне на мирския наемник Черния Тромбо, който размазал лицето му с един удар на шипестия си боздуган. Тази версия била предпочитана от Черния Тромбо, който я разказвал надлъж и нашир. Втората версия почти не се отличава от първата — в нея принцът бил убит с меч, а не с боздуган и неговият убиец не бил Черния Тромбо, а друг неизвестен войник, който дори не разбрал кого е убил. В третата история, смелото момче известно като Дерон Дръзкия дори не успяло да излезе от горящия си павилион, който се бил сринал върху него.
В небето отгоре, Адам Веларион можел да види как битката под краката му се превръща в разгром. Двама от тримата драконови ездачи били мъртви, но той нямало как да знае това. Без съмнение обаче, можел да види вражеските дракони свободни от веригите си, отвъд градските стени, където можели да летят и ловуват, когато решат. Среброкрила и Вермитор често сплитали телата си един около друг в полетата на юг от Тъмбълтън, докато Тесарион спяла и се хранела в лагера на принц Дерон на запад от града, на не повече от сто ярда от неговия павилион.