Някой ще потвърди, че връзката между дракона и ездача е толкова дълбока, че звярът споделя любовта и омразата на господаря си. Но кой бил съюзникът тук и кой врагът? А различава ли драконът без ездач приятел от враг?
Ние никога няма да разберем отговорите на тези въпроси. Всичко, което историята ни казва, е, че три дракона се биели сред кал и кръв, и дим при Втория Тъмбълтън. Морски дим загинал първи, когато Вермитор впил челюстите си във врата му и откъснал главата му. След това бронзовият дракон опитал да отлети, все още държейки трофея в челюстите си, но раздраните му криле, не можели да го повдигнат. Само след миг той рухнал и умрял. Тесарион, Синята кралица доживяла до изгрева. Три пъти се опитала да се вдигне в небето и три пъти не успяла. В късния следобед изглеждала изнемощяла от болки, така че лорд Блекууд извикал най-добрия си стрелец, познат като Били Барли, който заел позиция стотина ярда по-далеч (извън обхвата на драконовите пламъци) и пуснал три стрели с дългия си лък, в окото на Тесарион, докато лежала безпомощно на земята.
Привечер сражението приключило. Въпреки, че речните лордове били загубили по-малко от сто мъже, докато избили повече от хиляда от Староград и Предела, Втория Тъмбълтън, не се считал за пълна победа на нападателите, тъй като не могли да превземат града. Стените на Тъмбълтън били непокътнати и след като хората на краля се прибрали зад тях и залостили портите, силите на кралицата не можели да пробият, поради липсата на обсадни оръдия и дракони. Дори и така, те все пак устроили голяма касапница на техните объркани и дезорганизирани врагове, запалили шатрите им, изгорили или пленили почти всички техни фургони с фураж и провизии, унищожили три четвърти от бойните им коне, убили принца им и два от кралските дракони били мъртви.
На сутринта след битката завоевателите на Тъмбълтън погледнали от градските стени, само за да открият, че враговете им са заминали. Мъртвите били пръснати из целия град, а сред тях били проснати телата на трите дракона. Един останал: Среброкрила, яздена някога от Добрата кралица Алисан. Тя се била издигнала в небето, когато касапницата започнала, кръжала над бойното поле с часове, реейки се в горещия въздух издиган от пожарите отдолу. Едва по тъмно, тя се спуснала на земята до убитите си братовчеди. По-късно певците ще разказват как тя три пъти повдигала крилете на Вермитор с носа си, като че ли да го накара да полети отново, но това е по-скоро легенда. Изгряващото слънце щяло да я намери вяло прелитаща по полето, хранеща се с обгорените останки на коне, хора и волове.
Осем от тринайсетте „Шипа“ били мъртви, сред които лорд Оуен Фосоуей, Марк Амброуз и Храбрия Джон Рокстън. Ричард Родън бил улучен със стрела в шията и щял да умре на следващия ден. Четирима от съзаклятниците останали, сред тях сър Хобърт Хайтауър и лорд Ънуин Пийк. И макар Коравия Хю Чука да бил мъртъв и с него умрели мечтите му за кралство, вторият Изменник оставал. Улф Белия се бил събудил от пиянския си сън и установил, че е последният драконов ездач и притежател на последния дракон.
— Чука е мъртъв и вашето момче също — предполага се, че е заявил на лорд Пийк. — Аз съм всичко, което ви е останало.
Когато лорд Пийк попитал за намеренията му, Белия отговорил:
— Ще тръгнем в поход, точно както искахте. Вие вземете града. Аз ще взема проклетия трон, става ли?
На следващата сутрин той призовал сър Хобърт Хайтауър, за да обсъдят подробностите по превземането на Кралски чертог. Сър Хобърт донесъл със себе си като дар две бурета с вино, едно с дорнско червено и едно с арборско златно. И макар да нямало вино, което да не му харесва, Улф Пияндето се славел като любител на по-сладките вина. Без съмнение сър Хобърт се е надявал сам да пие киселото червено, докато Улф се налива с арборско златно. И все пак нещо в поведението на Хайтауър предизвикало подозрението на Белия (той се потял, заеквал и бил излишно любезен, както по-късно свидетелства скуайърът, който им прислужвал). Предпазливо, Чука се разпоредил да оставят дорнското червено за по-късно и настоял сър Хобърт да сподели с него арборското златно.
Историята може да каже малко добри неща за сър Хобърт Хайтауър, но никой не може да оспори обстоятелствата около неговата смърт. Вместо да предаде своите съучастници „шипове“, той оставил скуайърът да напълни чашата му, изпил до дъно и поискал още. След като видял, че Хайтауър пие, Улф Пияндето оправдал прякора си, пресушавайки три чаши, преди да започне да се прозява. Отровата във виното била упойваща. Когато лорд Улф отишъл да спи, за да не се събуди никога, сър Хобърт скочил на кралата си и се опитал да повърне, но било твърде късно. Сърцето му спряло да бие след час.