Казват, че кръвта се отдръпнала от лицето на кралицата, когато видяла телата, но младият принц Егон пръв осъзнал какво всъщност означават.
— Майко, бягай! — извикал той.
Но било твърде късно. Мъжете на сър Алфред се спуснали върху кралските стражи. Преди сър Харолд Дарк да успее да извади меча си от ножницата, брадва разцепила главата му, а копие проболо сър Адриан Редфорт в гърба. Единствено сър Лорет Лансдейл бил достатъчно бърз да защити кралицата съсичайки двама нападатели, преди самият той да бъде убит. Така загинал последният рицар от Кралската гвардия. Когато принц Егон грабнал меча на сър Харолд, сър Алфред отблъснал острието с презрение.
Момчето, кралицата и придворните дами били подкарани с върховете на копията през портите на Драконов камък към вътрешния двор. И там се озовали лице в лице с един мъртъв мъж и един умиращ дракон.
Люспите на Слънчев огън все още блестели на слънцето като ковано злато, но по начина, по който лежал на разтопения черен валирийски камък в двора било ясно, че е прекършен, той — най-великолепният дракон летял в небесата на Вестерос. Крилото му, разкъсано от Мелеис, стърчало под странен ъгъл, а пресните рани по гърба му пушели и кървели при всяко негово движение. Слънчев огън бил свит на кълбо, когато първоначално кралицата и хората й го видели. Когато помръднал и вдигнал глава, по врата му се открили рани, там, където другия дракон бил късал парчета от плътта му. По корема имало места, където струпеи на рани замествали люспите му, а на мястото на дясното му око имало празна дупка, покрита с черна засъхнала кръв.
Въпросът бил, както със сигурност се е запитала и Ренира, как се е случило всичко това.
Сега знаем много и много неща, които тогава не били известни на кралицата. Лорд Ларис Стронг, Кривото стъпало, бил този, който незабелязано измъкнал краля и децата му от града, когато драконите на кралицата се появили в небето над Кралски чертог. За да не ги види никой, лорд Ларис ги извел вместо през градските порти, през някой от тайните проходи на Мегор Жестокия, които само той знаел.
Лорд Ларис бил този, който заповядал бегълците да се разделят, така че ако някой попадне в плен, другите да се спасят. Сър Рикард Торн получил заповед да заведе двегодишният принц Мелор при лорд Хайтауър. Принцеса Джеера, мило и скромно момиче на шест, била поверена на грижата на сър Уилис Фел, който се заклел да я отведе невредима до Бурен край. Никой от тях не знаел къде се намирали другите, така че не можел да ги предаде, ако сам той е заловен.
И само лорд Ларис знаел, че кралят, сменил фините си дрехи с рибарско наметало с петна от сол, бил скрит сред товара от треска на една рибарска лодка, под грижите на един незаконороден рицар от Драконов камък. Кривото стъпало очаквал, че щом Ренира научи за бягството на краля, ще прати хора да го преследват. Но лодките не оставят следи по водата и малко преследвачи биха помислили да търсят Егон на острова на сестра му, защитен в собствената й крепост.
И там щял да остане Егон, скрит и в безопасност, притъпяващ болката си с вино и криещ изгарянията си под дебелото наметало, ако Слънчев огън не бил стигнал до Драконов камък. Можем да се запитаме, като мнозина други, какво го довело обратно до Драконов връх. Дали раненият дракон, със заздравяващото си счупено крило, бил воден от някакъв първичен инстинкт, който го карал да се върне на родното си мястото при димящата планина, където се бил излюпил? Или пък чувствал присъствието на крал Егон въпреки голямото разстояние и бурните морета, и бил долетял, за да бъде отново с ездача си? Някои дори казват, че Слънчев огън усещал отчаяната нужда на господаря си. Но кой би дръзнал да каже, че познава сърцето на един дракон?
След злочестата атака на лорд Уолис Мутън, която принудила дракона да напусне полето от пепел и кости при Гарванов покой, Слънчев огън изчезнал от погледа на историята за повече от половин година. В залите на Краб и Брун се разказвали истории, в които се предполагало, че за известно време драконът може да е намерил убежище в тъмните борови гори и пещерите на нос Краклоу. Въпреки, че счупеното му крило било заздравяло достатъчно, за да може да лети, било зараснало под лош ъгъл и оставало слабо. Слънчев огън вече не можел да се извиси, нито да остава във въздуха за дълго и били нужни много усилия да прелита дори кратки разстояния. И все пак някак успял да прекоси залива на Черна вода… защото точно Слънчев огън видели моряците на Несария да напада Сив дух. Сър Робърт Куинс обвинявал Канибал… но Том Пелтека, който слушал повече отколкото говорел, наливал волантинците с ейл и отбелязвал всяко споменаване на златните люспи на нападателя. Много добре знаел, че Канибал е черен като въглен. И така двамата Том и техните „братовчеди“ (наполовина истина, защото само сър Марстън бил от тяхната кръв, копеле на сестрата на Том Рошавата брада и рицаря, който отнел девствеността й) потеглили с малкия си кораб да търсят убиеца на Сив дух.