Златният дракон погълнал кралицата на шест залъка, оставяйки само левия й крак под пищяла „за Странника“. Синът на кралицата гледал ужасен, неспособен да помръдне. Ренира Таргариен, Радостта на кралството и кралица за половин година си отишла от този скръбен свят на двадесет и втория ден от десетата луна на 130 година сл. З. Е. Тя била на тридесет и три години.
Сър Алфред Брум настоявал да убият и принц Егон, но крал Егон забранил. Само на десет, момчето все още можело да бъде ценен заложник, заявил той. Въпреки че сестра му била мъртва, все още имала поддръжници, с които Негова светлост трябвало да се справи, преди да помисли да седне на Железния трон отново. Така че поставили окови на врата, китката и глезена на принц Егон и го отвели в подземията под Драконов камък. Придворните дами на покойната кралица, заради благородната си кръв, получили килии в кулата на Морския дракон, където да очакват да бъдат откупени.
— Времето да се крием свърши — заявил крал Егон II. — Пуснете гарваните да известят всички, че самозванката е мъртва и техният истински крал идва за бащиния си трон.
Но дори за истинските крале имало неща, които е по-лесно да кажеш, отколкото да направиш.
В дните след смъртта на своята сестра кралят все още бил вкопчен в надеждата, че Слънчев огън ще събере сили, за да полети пак. Вместо това драконът отслабвал все повече и скоро раните по врата му започнали да разпръскват зловоние. Дори димът, който издишвал бил зловонен и преди края си драконът спрял да се храни. На деветия ден от дванадесетата луна на 130 година сл. З. Е. великолепният дракон, който бил гордостта на крал Егон, издъхнал на двора на Драконов камък, където бил паднал. Негова светлост плакал.
Когато скръбта му отминала, крал Егон II повикал поддръжниците си и започнал да прави планове за завръщането си в Кралски чертог, за да вземе отново Железния трон и да бъде отново с лейди майка си, овдовялата кралица, която най-после триумфирала над съперницата си, дори и само заради това, че я е надживяла.
— Ренира никога не е била кралица — заявил кралят и заповядал от тук нататък във всички хроники и правни документи, неговата сестра да бъде наричана само „принцеса“, а титлата кралица да бъде използвана само за майка му Алисънт и неговата покойна съпруга и сестра Хелена, „истинските кралици“. И така било записано.
И все пак триумфът на Егон бил колкото кратък, толкова и горчив. Ренира била мъртва, но каузата й не изчезнала с нея и нови „черни“ армии се вдигали още преди кралят да се е завърнал в Червената цитадела. Егон II седнал на трона отново, но никога не се възстановил от раните си, нито познал радост и мир. Останал на трона само половин година.
Как паднал Вторият Егон и бил наследен от Третия, обаче е предмет на друг разказ.
Войната за трона продължавала, но съперничеството, започнало, когато на един дворцов бал една принцеса се облякла в черно, а една кралица в зелено, било приключило и с това завършва тази част от историята.