Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Принцесата
и
Кралицата
или
Черните и Зелените
Джордж Р. Р. Мартин
Настоящото четиво е Историята на Причините, Произходът, Битките и Предателствата по време на най-
трагичното Кръвопролитие известно като Танцът на
Драконите, както е записана от архимайстер Гилдейн от
Цитаделата на Староград.
Джордж Р. Р. Мартин
The Princess and the Queen
or,
the Blacks and the Greens
George R. R. Martin
0
Преводачи*:
Бумър
Хексе
g-style
Windy
Deziderata
Magrat
* Неофициален превод
Корица:
Хексе
Страниране:
maskara
0 година
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Част I
Танцът на Драконите е цветистото име, зад което стоят
свирепите междуособни войни за Железния трон на
Вестерос, които се водят от два съпернически клона на
дома Таргариен през годините 9- след Завоеванието
на Егон (сл. З. Е.).
Да се характеризират тъмните, бурни и кървави дела
през този период като «танц», ни се струва гротескно и
неуместно. Без съмнение това название е било измислено
от певците. «Гибелта на Драконите » би било много по-
подходящо, но традицията и времето са жигосали по
страниците на историята поетичното название, така че
ние ще трябва да потанцуваме заедно с останалите.
Джордж Р. Р. Мартин
След смъртта на крал Визерис I Таргариен основните
претенденти за Железния трон били двама: дъщерята на
Визерис — Ренира, единственото живо дете от първия му брак, и Егон, неговият най-голям син от втората му съпруга. Сред
хаоса и кръвопролитията, породени от тяхното съперничество
и други крале-самозванци заявявали свои права; перчели се
като глумци на сцена за седмица или лунен кръг, за да залязат
толкова бързо, колкото и изгрявали.
Танцът разделил Седемте кралства на две: лордове, рицари и обикновени хора обявявали подкрепата си за
едната или за другата страна и вдигали оръжие едни срещу
други. Дори домът Таргариен бил разделен, защото всеки
от претендентите въвлякъл във войната роднини, деца и
приятели. За двете години на противоборства била платена
ужасна цена от великите лордове на Вестерос, както и от
техните знаменосци, рицари и поданици. Макар династията
да оцеляла по време на сраженията, мощта на Таргариен
била отслабена, а броят на последните в света дракони бил
значително намален.
Танцът се оказал война различаваща се от всяка друга
в цялата дълга история на Седемте кралства. Да, войските
тръгвали в поход и водели яростни битки, но много от
сблъсъците били по вода и… особено… във въздуха, когато
дракон влизал в схватка с дракон със зъби, нокти и пламък. Това
била война белязана с коварство, убийство и предателство; война водена в сенките на ъглите, в сумрака на стълбищата, в залите на съветниците и дворовете на замъците, с кинжали, лъжи и отрова.
Отдавна тлеещата вражда, избухнала с ярки пламъци
на третия ден от третата луна на 129 година сл. З. Е., когато в
Червената цитадела на Кралски чертог, прикованият на легло
от болестта си Визерис I Таргариен затворил очи за дрямка
и умрял в съня си. Тялото му било открито от слуга в Часа
на прилепа, когато кралят имал обичай да пие чаша греяно
вино. Слугата изтичал при кралица Алисънт, чиито покои се
намирали под кралските.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Той съобщил скръбната вест само и единствено на
кралицата. Смъртта на краля била очаквана от известно време, и кралица Алисънт и нейните поддръжници, така наречените
«зелени»*, отрано били разяснили на всички стражи и слуги
на Визерис, какво трябва да правят, когато денят настъпи.
Кралица Алисънт незабавно се отправила към покоите
на краля, придружена от сър Кристън Коул, лорд-командира
на Кралската гвардия. След като се убедила, че Визерис
е мъртъв, Нейно величество заповядала да се запечатат
покоите и им поставила охрана. Слугата, който намерил краля
мъртъв, също бил задържан, за да бъдат сигурни, че няма да
разпространи мълвата. Сър Кристън се върнал в Кулата на
Белия меч и изпратил своите братя от Кралската гвардия да