все още не било широко известно; повечето вярвали, че Негова
светлост гние в някоя тъмница. Докато нямало изчезнали
познати лица от кралския двор, докато не се появявали нови
глави над градската порта, мнозина вярвали, че въпросът с
наследяването на престола може да бъде разрешен по мирен
път. Странникът обаче имал други планове. Несъмнено
неговата ужасяваща намеса била причина за злощастната
случайност, събрала двамата принцове в Бурен край. Лусерис
Веларион на гърба на Аракс бързал да се прибере на сигурно
място зад стените на замъка, състезавайки се с настъпващата
буря, само за да разбере, че Емонд Таргариен е вече там.
Могъщата Вхагар на принц Емонд първа усетила
неговото пристигане. Стражите, обхождащи бойниците по
яките външни стени на замъка, се вкопчили в копията си с
ужас, когато тя се събудила с рев, който разтърсил самите
основи на Предизвикателството на Дъран. Казват, че дори
Аракс потреперил от този звук, а Люк трябвало да използва
камшика си, за да го насочи надолу.
Светкавици проблясвали на изток и се изливал дъжд
като из ведро, когато Лусерис скочил от гърба на своя дракон, стискайки здраво писмото на майка си. Той със сигурност си е
Джордж Р. Р. Мартин
давал сметка какво означава присъствието на Вхагар, така че
едва ли се е изненадал, когато Емонд Таргариен го посрещнал
в Кръглата зала, пред погледите на лорд Борос, четирите му
дъщери, септон, майстер, четиридесетина рицари, стражи и
слуги.— Погледнете това окаяно същество, милорд — извикал
принц Емонд. — Малкият Люк Стронг, копелето.
После се обърнал към Люк:
— Мокър си, копеле. От дъжда ли е, или се подмокри от
страх?Лусерис Веларион се обърнал само към лорд Баратеон:
— Лорд Борос, нося ви съобщение от моята майка, кралицата.
— Иска да каже, курвата на Драконов камък.
Принц Емонд пристъпил напред и опитал да грабне
писмото от ръката на Лусерис, но лорд Борос изревал заповед
и рицарите му се намесили, разтървавайки принцовете. Един
от тях поднесъл писмото към подиума, където Негова светлост
седял на трона на някогашните крале на Бурята.
Никой не знае как се е чувствал Борос Баратеон в този
момент. Разказите на онези, които били там, се различават
значително. Някои казват, че Негова светлост бил почервенял
и смутен като човек, който е хванат от законната си съпруга в
леглото с друга жена. Други заявяват, че Борос изглеждало, че
се наслаждава на момента, защото суетата му била погалена от
крал и кралица, и двамата борещи се за неговата подкрепа.
И все пак, всички свидетели са единодушни за това, което лорд Борос казал и направил после. Като необразован
човек, той подал писмото от кралицата на своя майстер, който
счупил восъчния печат и прошепнал съобщението в ухото на
Негова светлост. Сянка преминала през лицето на лорд Борос.
Той погладил брадата си, погледнал навъсено към Лусерис
Веларион и казал:
— И ако направя каквото майка ти нарежда, коя от
дъщерите ми ще вземеш за жена, момче? — той посочил към
четирите момичета. — Избери си!
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Принц Лусерис можел само да се изчерви.
— Не съм свободен за женитба, милорд, — отговорил
той. — Сгоден съм за братовчедка ми Рена.
— Така си и мислех — казал лорд Борос. — Върви си
вкъщи, пале, и кажи на онази кучка майка си, че лордът на
Бурен край не е куче, на което може да свирне и да го насъска
срещу враговете си при нужда.
И принц Лусерис се обърнал, за да напусне на Кръглата
зала. Но принц Емонд измъкнал меча си и казал:
— Почакай, Стронг!
Принц Лусерис си припомнил обещанието, което дал
на майка си.
— Няма да се бия с теб. Дойдох тук като пратеник, не
като рицар.
— Дойде тук като страхливец и предател — отговорил
принц Емонд. — Ще взема главата ти, Стронг.
При тези думи лорд Борос се размърдал неспокойно.
— Не тук — промърморил той. — Той дойде като
пратеник. Не желая да се пролива кръв под моя покрив.
Стражите му застанали между принцовете и съпроводили
Лусерис Веларион от Кръглата зала до двора на замъка, където
неговият дракон Аракс, свит под дъжда, очаквал завръщането
му.
Устата на Емонд Таргариен се свила от ярост и той се
обърнал още веднъж към лорд Борос, молейки за неговото