Выбрать главу

все още не било широко известно; повечето вярвали, че Негова

светлост гние в някоя тъмница. Докато нямало изчезнали

познати лица от кралския двор, докато не се появявали нови

глави над градската порта, мнозина вярвали, че въпросът с

наследяването на престола може да бъде разрешен по мирен

път. Странникът обаче имал други планове. Несъмнено

неговата ужасяваща намеса била причина за злощастната

случайност, събрала двамата принцове в Бурен край. Лусерис

Веларион на гърба на Аракс бързал да се прибере на сигурно

място зад стените на замъка, състезавайки се с настъпващата

буря, само за да разбере, че Емонд Таргариен е вече там.

Могъщата Вхагар на принц Емонд първа усетила

неговото пристигане. Стражите, обхождащи бойниците по

яките външни стени на замъка, се вкопчили в копията си с

ужас, когато тя се събудила с рев, който разтърсил самите

основи на Предизвикателството на Дъран. Казват, че дори

Аракс потреперил от този звук, а Люк трябвало да използва

камшика си, за да го насочи надолу.

Светкавици проблясвали на изток и се изливал дъжд

като из ведро, когато Лусерис скочил от гърба на своя дракон, стискайки здраво писмото на майка си. Той със сигурност си е

Джордж Р. Р. Мартин

давал сметка какво означава присъствието на Вхагар, така че

едва ли се е изненадал, когато Емонд Таргариен го посрещнал

в Кръглата зала, пред погледите на лорд Борос, четирите му

дъщери, септон, майстер, четиридесетина рицари, стражи и

слуги.— Погледнете това окаяно същество, милорд — извикал

принц Емонд. — Малкият Люк Стронг, копелето.

После се обърнал към Люк:

— Мокър си, копеле. От дъжда ли е, или се подмокри от

страх?Лусерис Веларион се обърнал само към лорд Баратеон:

— Лорд Борос, нося ви съобщение от моята майка, кралицата.

— Иска да каже, курвата на Драконов камък.

Принц Емонд пристъпил напред и опитал да грабне

писмото от ръката на Лусерис, но лорд Борос изревал заповед

и рицарите му се намесили, разтървавайки принцовете. Един

от тях поднесъл писмото към подиума, където Негова светлост

седял на трона на някогашните крале на Бурята.

Никой не знае как се е чувствал Борос Баратеон в този

момент. Разказите на онези, които били там, се различават

значително. Някои казват, че Негова светлост бил почервенял

и смутен като човек, който е хванат от законната си съпруга в

леглото с друга жена. Други заявяват, че Борос изглеждало, че

се наслаждава на момента, защото суетата му била погалена от

крал и кралица, и двамата борещи се за неговата подкрепа.

И все пак, всички свидетели са единодушни за това, което лорд Борос казал и направил после. Като необразован

човек, той подал писмото от кралицата на своя майстер, който

счупил восъчния печат и прошепнал съобщението в ухото на

Негова светлост. Сянка преминала през лицето на лорд Борос.

Той погладил брадата си, погледнал навъсено към Лусерис

Веларион и казал:

— И ако направя каквото майка ти нарежда, коя от

дъщерите ми ще вземеш за жена, момче? — той посочил към

четирите момичета. — Избери си!

Принцесата и кралицата или Черните и зелените

Принц Лусерис можел само да се изчерви.

— Не съм свободен за женитба, милорд, — отговорил

той. — Сгоден съм за братовчедка ми Рена.

— Така си и мислех — казал лорд Борос. — Върви си

вкъщи, пале, и кажи на онази кучка майка си, че лордът на

Бурен край не е куче, на което може да свирне и да го насъска

срещу враговете си при нужда.

И принц Лусерис се обърнал, за да напусне на Кръглата

зала. Но принц Емонд измъкнал меча си и казал:

— Почакай, Стронг!

Принц Лусерис си припомнил обещанието, което дал

на майка си.

— Няма да се бия с теб. Дойдох тук като пратеник, не

като рицар.

— Дойде тук като страхливец и предател — отговорил

принц Емонд. — Ще взема главата ти, Стронг.

При тези думи лорд Борос се размърдал неспокойно.

— Не тук — промърморил той. — Той дойде като

пратеник. Не желая да се пролива кръв под моя покрив.

Стражите му застанали между принцовете и съпроводили

Лусерис Веларион от Кръглата зала до двора на замъка, където

неговият дракон Аракс, свит под дъжда, очаквал завръщането

му.

Устата на Емонд Таргариен се свила от ярост и той се

обърнал още веднъж към лорд Борос, молейки за неговото