Выбрать главу

овдовялата кралица и запушил устата й, а Кървавия удушил

нейната камериерка. След това седнали и зачакали, защото

знаели, че кралица Хелена всяка вечер преди лягане, води

децата си при баба им.

Неподозираща за опасността, кралицата се появила с

трите си деца, когато здрачът се спускал над замъка. Джеерис

Джордж Р. Р. Мартин

и Джеера били на шест, Мелор на две. Влизайки в покоите, Хелена държала малката му ръчица и викала името на майка

си. Кървавия препречил вратата и убил стража охраняващ на

кралицата, докато Сиренето се спуснал и сграбчил Мелор.

— Само звук и всички сте мъртви — казал Кървавия на

Нейно величество.

Казват, че Хелена запазила спокойствие.

— Кои сте вие? — попитала тя двамата мъже.

— Събирачи на дългове, — отговорил Сиренето. — Око

за око, син за син. Искаме само единия, з’да уредим сметките.

Ням’да нараним останалите от вас, знатни люде, хич даже. С

кой ш’се разделите, Ваша светлост?

Осъзнала какво има предвид, кралица Хелена замолила

мъжете да убият нея, вместо някой от синовете й.

— Съпругата не е син, — казал Кървавия — трябва да е

момче.Сиренето подканил кралицата да побърза с избора си, преди Кървавия да се е отегчил и да е изнасилил малкото й

момиченце.

— Избирай, — казал той, — или ще избием всичките.

На колене, хлипайки, Хелена назовала по-малкия, Мелор.

Може би си мислела, че момчето е твърде малко да разбере, а може би избрала него, защото по-голямото, Джеерис, било

първороден син на крал Егон и негов наследник, следващият, който щял да се възкачи на Железния трон.

— Чу ли това, момченце? — прошепнал Сиренето на

Мелор. — Майчето ти те иска мъртъв.

След това се ухилил на Кървавия и едрият мъж убил

принц Джеерис, отсичайки главата му с един-единствен замах

на меча. Кралицата запищяла.

Учудващо ловецът на плъхове и касапинът удържали на

думата си. Те не наранили нито кралица Хелена, нито някое от

оцелелите й деца, а избягали отнасяйки главата на принца.

Въпреки, че Кървавия и Сиренето пощадили живота й, не

може да се каже, че кралица Хелена преживяла тази съдбовна

вечер. След този случай, тя отказвала да яде, да се къпе и да

Принцесата и кралицата или Черните и зелените

напуска покоите си, не можела да продължи да се грижи за

сина си Мелор, знаейки, че е пожелала той да умре. Кралят

нямал друг избор, освен да вземе детето от нея и да го предаде

на грижите на майка си, овдовялата кралица Алисънт, за да го

отгледа като свое собствено дете. От този момент нататък Егон

и съпругата му спели отделно, а кралица Хелена затъвала все

по-дълбоко в своята лудост, докато кралят беснеел, и пиел, и

пак беснеел.

* * *

И от този ден потекоха реки от кръв.

Падането на Харънхъл в ръцете на принц Демън било

тежък удар за Негово величество. До този момент Егон II смятал

каузата на сестра си за обречена, но Харънхъл за пръв път го

накарал да се почувства уязвим. Последвалите мълниеносни

поражения при Горящата мелница и Каменна ограда, също

били сериозен удар, и кралят осъзнал, че положението било

значително по-опасно, отколкото изглеждало. Страховете му

се задълбочили, когато се върнали гарваните от Планински

рай, където зелените се смятали за най-силни. Да, домът

Хайтауър и Староград твърдо поддържали Егон, на негова

страна бил също и Арбор… Но останалите южни лордове се

обявявали за Ренира, включително лорд Костейн от Трите

кули, лорд Мълендор от Горните земи, лорд Тарли от Рогов

хълм, лорд Роуан от Златна дъбрава и лорд Грим от Сив щит.

Последвали и други удари: Долината, Бял пристан, Зимен

хребет. Блекууд и други речни лордове се стичали в Харънхъл

под знамената на принц Демън. Корабите на Морския змей

затворили залива на Черна вода, и всяка сутрин търговците се

жалвали на крал Егон. Негово величество нямал решение на

техните оплаквания, освен поредния бокал със силно вино.

— Направи нещо — изисквал краля от сър Ото.

Ръката го уверявал, че нещо ще бъде направено: имал

план как да пробие блокадата на Веларион. Основната опора

на Ренира в претенциите й за трона, била съпругът й принц

Демън, но той бил също и една от най-големите й слабости.

Джордж Р. Р. Мартин

По времето на своите приключения, принцът бил натрупал