повече врагове, отколкото приятели. Един и може би най-
големият сред тях бил сър Ото Хайтауър. Той изпратил писма
през Тясното море до други врагове на принца — в Кралството
на Трите дъщери, с надеждата да ги убеди да излязат срещу
Морския змей.
Забавянето не устройвало младия крал. Егон II не искал
повече търпеливо да слуша увъртанията на дядо си. Въпреки, че майка му, овдовялата кралица Алисънт, се изказала в
защита на сър Ото, кралят останал глух за молбите й. Той
повикал лорд Хайтауър в Тронната зала, свалил от врата му
веригата на Ръката и я метнал на сър Кристън Коул.
— Моята нова Ръка е стоманен юмрук, — похвалил се
краля. — С писането на писма е приключено.
Сър Кристън, без да губи време показал характера си:
— Не трябва да молите от вашите лордове подкрепа, както просяк милостиня, — казал той на Егон. — Вие сте
законният крал на Вестерос, и всички, които го отричат са
изменници. Време е да научат цената на тази измяна.
Ларис Стронг Кривото стъпало, надзорник на слухарите
на крал Егон, съставил списък на всички лордове, присъствали
на коронацията на Ренира в Драконов камък и взели участие
в черния съвет. Лордовете Селтигар и Веларион владеели
острови и не можело да бъдат застигнати от кралския гняв, тъй
като Егон не разполагал с морска сила. Но тези черни лордове, чиито земи били на материка, нямали такава защита.
Дъскъндейл паднал лесно, завзет с изненада от войските
на краля. Градът бил плячкосан, корабите в пристанището
изгорени, а лорд Дарклин обезглавен. Следващата цел на
сир Кристън станал Гарванов покой. Навреме предупреден
за настъплението, лорд Стаунтън отказал да предаде замъка, залостил портите си и устоял на атаките. Скрит зад стените
си лордът можел да наблюдава как полята, горите и селата
му били подпалени, а добитъкът и селяните изклани. Когато
провизиите в замъка започнали да привършват, лорд Стаунтън
изпратил на Драконов камък гарван с молба за помощ.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Част II
Девет дни, след като лордът изпратил своята молба, откъм морето се дочул шум на кожени криле. Над Гарванов
покой се появила Мелеис Червената Кралица, наречена
така, заради червените люспи, които я покривали. Гребенът, рогата и ноктите на женския дракон били ярки като мед, а
мембраните на крилете й били розови. На гърба на Мелеис, в
блестяща от слънцето стоманено-медна броня, яздела Почти
кралицата, Ренис Таргариен.
Сър Кристън Коул не се разтревожил, защото разчитал
точно на това. Барабаните забили, стрелците пристъпили
напред с лъкове и арбалети и напълнили въздуха със стрели.
Изведените балисти изстреляли железни болтове, като тези, които някога сразили Мераксес в Дорн. Мелеис получила
десетки рани, но стрелите само я разярили. Тя се устремила
надолу, бълвайки огън на всички страни. Рицарите горели в
седлата си, гривите и сбруите на конете им били в пламъци.
Въоръжените мъже хвърлили копията си и се разпръснали.
Някои се опитали да се скрият зад щитовете си, но нито
дъбът, нито желязото можели да устоят на драконовия дъх.
Сър Кристън от седлото на белия си кон крещял през дим и
пламък:
— Целете се в ездача!
А Мелеис изревала, от ноздрите й излизал дим, а в
челюстите й се гърчел жребец, обхванат от пламъци.
Тогава се раздал ответен рев. Появили се още две
крилати фигури: кралят, яздещ златния Слънчев огън, и брат
му Емонд на Вхагар. Кристън Коул бил подготвил капана си и
уловена на стръвта, в него попаднала Ренис. Сега, челюстите
на капана се затворили зад нея.
Принцеса Ренис не направила никакъв опит да се спаси
с бягство. С радостен вик и с удар на камшика си, тя обърнала
Мелеис към противниците си. Ако се бе изправила само
срещу Вхагар, принцесата можела да се надява на победа.
Джордж Р. Р. Мартин
Червената кралица била стара, коварна и опитна в битките.
В битка срещу Вхагар и Слънчев огън обаче, била обречена.
Драконите яростно се сблъскали на хиляда стъпки над бойното
поле. Във въздуха изригвали и се взривявали толкова ярки
огнени кълба, че по-късно хората се кълнели, че небето било
обсипано с множество слънца. Алените челюсти на Мелеис се
затворили около златната шия на Слънчев огън, но само за