миг, защото върху тях се спуснала Вхагар. Вкопчени заедно
трите звяра понесли надолу. Те се ударили в земята толкова
силно, че от бойниците на Гарванов покой се разхвърчали
камъни на разстояние половин левга.
Тези, които били най-близо до драконите, не оцелели, за
да разкажат. А тези, които стояли по-далеч, можели да видят
само пелена от дим и огън. Минали часове, преди да загасне
пожара. От пепелта, невредима се издигнала само Вхагар.
Мелеис била мъртва, смазана при падането и разпръсната
на парчета върху земята. А Слънчев огън, великолепния
златен звяр, останал с наполовина откъснато крило. Неговият
царствен ездач бил с изпочупени ребра и бедро, а половината
му тяло било покрито с изгаряния. Най-силно била пострадала
лявата му ръка. Драконовият огън бил толкова силен, че
металът на кралската броня се разтопил в плътта.
Тялото, което решили, че е Ренис Таргариен, било
намерено по-късно редом с останките на дракона й, но то
било дотолкова почерняло, че нямало никакъв начин да
бъде разпознато със сигурност. Любимата дъщеря на лейди
Джослин Баратеон и принц Емон Таргариен, вярната жена
на лорд Корлис Веларион, майка и баба, Почти кралицата без
страх живяла и умряла сред огън и кръв. Тя била на петдесет
и пет години.
Осемстотин рицари, оръженосци и обикновени
войници също изгубили живота си в този ден. Още стотина
загинали по-късно, когато принц Емонд и сър Кристън Коул
превзели Гарванов покой и изклали гарнизона му. Главата на
лорд Стаунтън изпратили в Кралски чертог и я набучили над
Старата порта… но именно главата на Мелеис, закарана през
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
града в каруца, оставила безмълвни тълпите от хора. Хиляди
избягали от Кралски чертог в този ден, докато овдовялата
кралицата Алисънт не заповядала да затворят и залостят
градските порти.
Крал Егон II не загинал, въпреки, че изгарянията му
причинили толкова силни болки, че някои разказват, как се
молел за смъртта си. Докарали го в Кралски чертог на закрита
носилка, която да запази в тайна тежките му рани. Негово
величество не станал от леглото до края на годината. Септони
се молели за него, майстери му давали отвари и маково мляко, но Егон спял девет часа от десет, събуждайки се само за да поеме
оскъдна храна и да заспи отново. На никого не позволявали да
тревожи покоя на краля, с изключение на майка му и Ръката, сър Кристън Коул. Съпругата му нито веднъж не го посетила, дотолкова Хелена била погълната от своята собствена мъка и
безумие.
Драконът на краля, Слънчев огън, бил твърде голям и
тежък, за да бъде преместен, а сам не можел да излети заради
раненото си крило и останал на полетата край Гарванов
покой. Там пълзял из пепелищата подобно на огромна златна
змия. В началото се хранел с изгорелите тела на загиналите, но когато те свършили, мъжете, оставени от сър Кристън за
охрана, започнали да му носят телета и овце.
— Вие трябва да управлявате кралството, докато вашия
брат бъде отново достатъчно силен, за да поеме короната, —
казал Ръката на принц Емонд.
Не се наложило на сър Кристън да повтаря. Едноокият
Емонд Родоубиеца поел украсената с рубини желязна корона
на Егон Завоевателя.
— На мен ми стои по-добре, отколкото някога е стояла
на него, — заявил принцът.
Впрочем, Емонд не присвоил кралската титла, а само
се обявил за Защитник на кралството и принц-регент. Сър
Кристън Коул останал кралска Ръка.
* * *
Джордж Р. Р. Мартин
В това време семената, които Джекерис Веларион посял
по време на полета си на север, започнали да дават плодове: в Бароутън и в Бял пристан, в Зимен хребет, в Систъртън, в
Града на Гларуса и в Лунната порта се събирали войски. Ако
те се присъединели в Харънхъл със силите на речните лордове
и принц Демън, даже яките стени на Кралски чертог вероятно
нямало да устоят, предупредил сър Кристън новия принц-
регент.Безкрайно уверен в своята войнска храброст и в мощта
на Вхагар, Емонд жадувал да срещне враговете си в битка.
— Курвата на Драконов камък не е голяма заплаха, —
казал той. — Не по-голяма, от Роуан и останалите предатели в
Планински рай. Истинската опасност е чичо ми. Когато Демън
загине, всички глупаци, развяващи знамената на нашата