сестра, ще се разбягат по замъците си и няма да ни тревожат
повече.
* * *
На изток от залива на Черна вода, кралица Ренира
също не се справяла добре. Смъртта на сина й Лусерис била
опустошителен удар за жена, която вече била пречупена от
бременността, родилните мъки и мъртвороденото дете. Когато
вестта за гибелта на принцеса Ренис достигнала до Драконов
камък, били разменени тежки думи между кралицата и лорд
Веларион, който обвинявал нея за смъртта на жена си.
— Трябваше да си ти, — изкрещял й Морския змей. —
Стаунтън изпрати молба до теб, но ти остави жена ми да се
справя с това и забрани на синовете си да й помогнат!
Всички в замъка знаели, че Джек и Джоф имали силно
желание да отлетят с принцеса Ренис до Гарванов покой с
техните собствени дракони.
И тогава, в края на 129 година сл. З. Е., Джек бил този, който взел нещата в свои ръце. Първото нещо, което сторил, било да върне лорда на Приливите обратно в техните редици, посочвайки го за Ръка на кралицата. Заедно с лорд Корлис
започнали да планират нападение над Кралски чертог.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Загрижен за обещанието, което бил дал на Девата
от Долината, Джек наредил на принц Джофри да отлети
към Града на Гларуса с Тираксес. Мункун предполага, че
желанието на Джек да държи брат си далеч от сраженията, било от първостепенно значение в това решение. Това съвсем
не устройвало Джофри, който бил решен да докаже себе си в
битка. Едва когато му казали, че трябва да отиде да защити
Долината от драконите на крал Егон, неохотно се съгласил.
Рена — тринадесетгодишната дъщеря на принц Демън от
Лена Веларион била избрана да го придружи. Известна като
Рена от Пентос, от името града, в който била родена, тя не
била драконов ездач, Нейният дракон умрял преди няколко
години, още докато бил съвсем малък. Но Рена била взела
три драконови яйца в Долината и всяка нощ се молела да се
излюпят.
Принцът на Драконов камък се погрижил също и за
безопасността на братята си — Егон Младия и Визерис, на
девет и на седем години. Принц Демън, техния баща бил
създал много приятелства в Свободния град Пентос по време
на посещенията си там, така че Джекерис се свързал през
Тясното море с пентоския принц, който се съгласил да приюти
двете момчета, докато Ренира си осигури Железния трон. В
последните дни на 129 година сл. З. Е., младите принцове
— Егон с Буреносен облак, а Визерис стиснал яйцето си, се
качили на рибарската лодка Весело увлечение, за да отплават
към Есос. Морския змей им бил изпратил ескорт от седем
бойни кораба, за да е сигурен, че са стигнали безопасно до
Пентос.
* * *
Тъй като раненият и неспособен да лети Слънчев огън, се намирал в Гарванов покой, а Тесарион и принц Дерон били
в Староград, за защита на Кралски чертог били останали
само два възрастни дракона… а ездачът на единия от тях —
Мечтан огън, била кралица Хелена, която прекарвала дните
9
Джордж Р. Р. Мартин
си в тъмнина и ридания и не можела да се счита за някаква
заплаха. Така оставала само Вхагар. Нито един жив дракон не
можел да се мери с големината или свирепостта на Вхагар, но
Джек заключил, че ако Вермакс, Сиракс и Караксес се спуснат
едновременно към Кралски чертог, дори «тази дърта кучка»
няма да е в състояние да им се противопостави. Но репутацията
на Вхагар била толкова страховита, че принцът се колебаел и
обмислял как да намери още дракони за атаката.
Домът Таргариен управлявал Драконов камък повече
от 200 години, от времето, когато лорд Енар Таргариен
пристигнал от Валирия с драконите си. Макар да имали обичай, да се женят брат за сестра и братовчед за братовчедка, младата
кръв е гореща и било известно, че мъжете от семейството
търсели удоволствия сред дъщерите (и дори жените) на своите
поданици, жителите на селата в подножието на Драконов връх
— фермери и рибари. Освен това, до управлението на Стария
крал Джеерис и Добрата кралица Алисан, на Драконов камък, а и в цял Вестерос се практикувал древният обичай за право
на първата нощ. Този обичай позволявал на лорда да вземе в
леглото си всяка девойка от своите владения в нейната брачна
нощ. Въпреки, че в Седемте кралства този обичай предизвиквал
силно негодувание у ревнивите мъже, които не разбирали