предпазлив и от години избягвал хората и техните дела.
Най-големият и най-старият от дивите дракони бил
Канибал, наречен така, защото било известно, че се храни с
труповете на мъртви дракони и се спускал към люпилните на
Драконов камък, за да се натъпче с яйца и току-що излюпени
дракончета. Желаещи да станат драконови ездачи били
правили опити да го обяздят дузина пъти; бърлогата му била
осеяна с техните кости.
Никой от драконовите семена не бил толкова глупав, че
да закача Канибал (всеки, който бил опитал, не се върнал, за да
разкаже историята си). Някои търсели Сив дух, но не можели
да го намерят, той бил неуловимо създание. Овцекрад бил
по-лесен за подмамване, но си оставал зъл и раздразнителен
дракон, който бил убил повече семена от трите «дворцови
дракона» взети заедно.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Един от тези, които се надявали да го укротят (след
като търсенето на Сив призрак се оказало безрезултатно) бил Алин от Корпус. Овцекрад го отхвърлил. Когато Алин
се запрепъвал, бягайки от драконовата бърлога с подпален
плащ, животът му бил спасен единствено от бързите действия
на брат му. Морски Дим пропъдил дивия дракон, докато Адам
гасял пламъците със собствения си плащ. До края на дългия
си живот, Алин Веларион щял да носи по гърба и краката си
белезите на тази схватка. Той се смятал за късметлия, защото
бил оживял. Много други семена и обикновени кандидати за
ездачи, опитвали да яхнат Овцекрад, но вместо това свършвали
в търбуха му.
Най-накрая, кафявият дракон бил подчинен от хитростта
и упорството на «малко кафяво момиче» на шестнадесет, на
име Нети (наричано от всички Коприва), което всяка сутрин
му носело прясно заклана овца, докато Овцекрад не привикнал
да я приема и очаква. Тя била с черна коса, кафяви очи, със
смугла кожа, кльощава, устата, мърлява и безстрашна… и
станала първият и последен ездач на дракона Овцекрад.
Така принц Джекерис постигнал целта си. С цената
на причинените смърт и болка, с всичките овдовели жени и
обгорени мъже, които щели да носят белезите до края на дните
си, били намерени четирима нови ездачи на дракони. Когато
наближил краят на 129 година сл. З. Е., принцът бил готов да
отлети към Кралски чертог. Датата, която избрал за атаката, била по време на първото пълнолуние от новата година.
* * *
Но плановете на хората са забавление за боговете. И
докато Джек чертаел плановете си, нова заплаха се задавала от
изток. Усилията на Ото Хайтауър били възнаградени; на среща
в Тирош, Висшият съвет на Триархията приел предложението
му за съдружие. Деветдесет бойни кораба тръгнали от Каменни
стъпала под знамената на Трите Сестри, държейки курс
към Гърлото… а по волята на случая и боговете, пентоската
лодка Весело увлечение, с двамата принцове Таргариен на
Джордж Р. Р. Мартин
борда, плавал право към устата им. Корабите изпратени да
ескортират лодката, били потопени или превзети, а Весело
увлечение пленена.
Историята за случая достигнала Драконов камък едва
когато принц Егон пристигнал отчаяно вкопчен във врата на
дракона си — Буреносен облак. Момчето било пребледняло, тресящо се като лист и вонящо на урина. Едва на девет, той
никога не бил летял преди… и никога нямало да лети отново.
Буреносен облак бил тежко ранен при бягството, безброй
остатъци от стрели били забити в корема му, а стрела от
балиста пронизвала врата му. Драконът съскал, а от раните му
бликала и димяла гореща черна кръв; Буреносен облак умрял
в рамките на час. По-малкият брат на Егон, принц Визерис, нямало начин да избяга от лодката. Но той бил умно момче —
скрил драконовото си яйце и облякъл дрипави и опръскани с
морска сол дрехи, преструвайки се, че е само обикновен юнга
на лодката, но един от истинските юнги го предал и Визерис
бил взет за заложник.
Първият, който осъзнал кого са заловили бил тирошкия
капитан, но адмиралът на флотата, лисенецът Шарако Лоар
скоро му измъкнал плячката.
* * *
Когато принц Джекерис на гърба на Вермакс се спуснал
да помете флотилията лисенски галери, дъжд от копия и
стрели се изсипал върху него. Моряците на Триархията и
преди се били изправяли срещу дракони, по време на войната
с принц Демън при Каменни стъпала. Никой не можело да ги