обвини в липса на смелост; те били подготвени да се изправят
срещу драконовия огън с всички налични средства, с които
разполагали.
— Убийте ездача и драконът ще си тръгне, — казвали на
моряците техните капитани и командири.
Един кораб бил подпален, след него втори. Но хората
от Свободните градове продължавали битката… докато
прокънтял вик и те погледнали нагоре, за да видят, че още
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
крилати фигури се появили откъм Драконов връх и се
насочвали към тях.
Едно е да се изправиш срещу един дракон, а съвсем
друго срещу пет. Щом Среброкрила, Овцекрад, Морски
дим и Вермитор се спуснали над тях, хората на Триархията
почувствали как куражът им ги напуска. Строят на бойните
кораби се разпаднал, след като една по една галерите
обръщали курса. Драконите се стрелкали като мълнии от
небето, бълвайки огнени кълба — сини и оранжеви, червени
и златни, всяко следващо по-ярко от предишното. Кораб след
кораб се пръскали на парчета или били поглъщани от огъня.
Крещящи мъже, обвити в пламъци се хвърляли в морето.
Високи стълбове от черен дим се издигали от водата.
Всичко изглеждало загубено… всичко било загубено…
… докато Вермакс не полетял прекалено ниско и се
разбил в морето.
Няколко различни истории били разказани за това
как и защо е паднал драконът. Някои твърдели, че желязна
стрела от арбалет е пронизала животното между очите, но тази
версия подозрително напомняла смъртта на Мераксес преди
много време в Дорн. Друг разказ твърдял, че моряк, хвърлил
от марса на мирска галера кука за абордаж по Вермакс, точно
когато той прелитал между корабите. Един от върховете на
куката попаднал между две люспи и се забил дълбоко поради
високата скорост на дракона. Морякът навил другия край на
веригата за мачтата, и с помощта на теглото на кораба и мощта
на крилете на Вермакс, куката разкъсала дълга, назъбена рана
в корема на дракона. Яростният писък на дракона бил чут
дори през грохота на битката чак в Града на Подправките.
Полетът му бил рязко прекъснат и Вермакс полетял
надолу димейки и пищейки, драскайки с нокти по водата.
Оцелелите казват, че се опитвал да се издигне, но само за да
рухне с главата напред в горяща галера. Дървото се разцепило, мачтата се сринала отгоре му и борещият се дракон се оплел
в такелажа. Когато корабът се наклонил и потънал, Вермакс
потънал с него.
Джордж Р. Р. Мартин
Говори се, че Джекерис Веларион успял да се измъкне и
за няколко мига се бил вкопчил в една от димящите отломки, докато няколко арбалетчика от близкия мирски кораб не
започнали да го обстрелват. Принцът бил улучен веднъж, след
това отново. Все повече и повече арбалетчици се включвали в
стрелбата. Накрая една стрела го пронизала в шията и Джек
бил погълнат от морето.
Битката при Гърлото бушувала цяла нощ на север и на
юг от Драконов камък, станала една от най-кървавите морски
битки в историята. Адмиралът на Триархията Шарако Лохар
повел от Каменни стъпала обединена флота от деветдесет
бойни кораба от Мир, Лис и Тирош, от които само двадесет и
осем се добрали до вкъщи.
Въпреки, че атаките подминали Драконов камък
— несъмнено нападателите са счели древната крепост на
Таргариен за твърде силна, за да бъде щурмувана, те взели
от Дрифтмарк страшната си дан. Градът на Подправките
бил зверски плячкосан; телата на изкланите мъже, жени и
деца били оставени по улиците за храна на чайки, плъхове и
врани. Сградите били изгорени и градът никога повече не бил
построен.
Висок прилив също бил изгорен. Всички съкровища, които Морския змей бил донесъл от изток били погълнати от
огъня, а слугите му посечени, докато се опитвали да се спасят
от пожара. Флотата на Веларион загубила почти една трета от
силата си. Хиляди умрели. Но нито една загуба не се усещала
толкова остро, колкото загубата на Джекерис Веларион, принц
на Драконов камък и наследник на Железния трон.
* * *
Две седмици по-късно, в Предела, Ормунд Хайтауър
се оказал притиснат между две армии. Тадеус Роуан, лорд
на Златна дъбрава и Том Цветята, копелето на Горчив мост, напредвали към него от североизток с огромна рицарска
войска, а сър Алън Бисбъри, лорд Алън Тарли и лорд Оуен