Костейн обединили силите си, за да отрежат пътят му за
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
отстъпление към Староград. Когато армиите им обкръжили
лорд Ормунд на бреговете на Медовината и нападнали от
двете страни едновременно, редиците на лорд Хайтауър били
разбити пред очите му. Поражението изглеждало неизбежно, когато над бойното поле преминала сянка и страшен рев
отекнал над главите им, заглушавайки грохота на стоманата.
Долетял дракон.
Драконът бил Тесарион Синята кралица с цвят на кобалт
и мед, а ездачът на гърба й бил най-младият от тримата синове
на кралица Алисънт, петнадесетгодишния Дерон Таргариен, оръженосец на лорд Ормунд.
Появата на принц Дерон и неговия дракона обърнала
хода на битката. Сега мъжете на лорд Ормунд атакували, сипейки проклятия върху врага, а мъжете на кралицата
побягнали. Преди да залезе слънцето, лорд Роуан се оттеглил
на север с войските си, Том Цветята лежал мъртъв и обгорен
сред тръстиките, двамата Алън били пленени, а лорд Костейн
бавно умирал от раните си, нанесени от черния меч на Храбрия
Джон Рокстън, на име Оставящият сираци.
Докато вълците и гарваните пирували с телата на
мъртвите, лорд Хайтауър гощавал принц Дерон с месо от зубър
и силно вино и го посветил в рицарство с прочутия си дълъг
меч от валирианска стомана наречен Бдителност. Дал му
прозвището Дерон Дръзкия, но принцът скромно отвърнал:
— Ваше благородие е много любезен, но победата
принадлежи на Тесарион.
* * *
Когато на Драконов камък узнали какво нещастие
ги е сполетяло при Медовината, дух на отчаяние и провал
надвиснал над двора на черните. Лорд Бар Емон дори стигнал
дотам да допусне, че вероятно е дошло време да се преклонят
пред Егон II. Но кралицата не искала и да чуе за подобно
нещо. Само боговете знаят какво се случва в сърцата на
хората, а жените са още по-необясними. Сломена от загубата
на своя първороден син, Ренира Таргариен сякаш намерила
Джордж Р. Р. Мартин
нова сила след смъртта на втория. Смъртта на Джек закалила
и изпепелила страховете й и всичко, което й останало били
омраза и ярост.
Тъй като притежавала повече дракони от брат си, решила да ги използва с цената на всичко.
Заявила пред черния съвет, че ще сипе огън и смърт
върху Егон и поддръжниците му докато го свали от Железния
трон, или ще умре в борбата си.
* * *
Отвъд през залива, Емонд Таргариен също бил твърдо
решен да управлява от името на брат си, докато Егон бил на
легло.Емонд Едноокия изпитвал презрение към природената
си сестра и виждал много по-голяма заплаха в лицето на
принц Демън и армиите му събрани в Харънхъл. След като
свикал знаменосците и съвета си, принцът обявил своето
намерение да нападне чичо си и даде урок на лордовете от
Речните земи.
Не всички членове на зеления съвет одобрили смелият
ход на принца. Емонд получил подкрепата на сър Кристън
Коул, Ръката, и на сър Тиланд Ланистър, но архимайстер Орвил
го подтикнал да извести Бурен край, за да получи подкрепата
на рода Баратеон, а Железният прът, лорд Джаспър Уайлд
го посъветвал да повика лорд Хайтауър и принц Дерон от
юг, защото «два дракона са по-добре от един». Овдовялата
кралица се изказала в полза на предпазливостта и съветвала
сина си да почака, докато брат му кралят и неговия дракон, златния Слънчев огън се възстановят, за да се присъединят
към битката.
Ала отлагането не било по вкуса на Емонд. Рекъл им, че
няма нужда нито от братята си, нито от драконите им. Егон бил
тежко ранен, а Дерон твърде млад. Да, Караксес бил ужасен
звяр — див, лукав, изпитан в битка… обаче Вхагар била по-
стара, още по-свирепа и два пъти по-голяма.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Септон Юстас пише, че Родоубиецът бил решен победата
да бъде изцяло негова. Нямал намерение да дели слава нито с
братята си, нито с когото и да било.
Никой не могъл да отмени решението му. Докато Егон
II не се възстановял и не хванел отново меч, регентството и
властта били в ръцете на Емонд. Верен на решението си, две седмици по-късно принцът преминал през Портата на
Боговете начело на четири хилядна конница.