* * *
Демън Таргариен бил стар и достатъчно опитен боец, за да бездейства между четири стени, дори да били масивни
като стените на Харънхъл. Принцът все още имал приятели
в Кралски чертог и узнал плановете на племенника си, още
преди Емонд да тръгне към него. Когато му казали, че Емонд
и сър Кристън Коул напуснали Кралски чертог, казват, че
Демън се засмял и възкликнал: «Най-сетне!», защото дълго
чакал този момент да настъпи. Ято гарвани хвръкнало над
изкривените кули на Харънхъл.
На друго място в кралството, лорд Уолис Мутън извел
сто конни рицари от Девиче езеро, за да се присъедини към
полудивите Краб и Брун от нос Краклоу и Селтигар от остров
Нокът. Препускали към Гарванов покой през борови гори и
хълмове обгърнати в мъгла, а внезапната им поява изненадала
гарнизона. След като превзели замъка, лорд Мутън повел най-
храбрите мъже към полето от пепел на запад от замъка, за да
довършат дракона Слънчев огън.
Самозваните драконоубийци лесно отблъснали кордона
от стражи, на които било поверено да хранят, пазят и охраняват
дракона, но Слънчев огън се оказал много по-ужасяващ, отколкото очаквали. Драконите са тромави създания на суша, а разкъсаното му крило не позволило на огромния златен
звяр да излети. Мъжете очаквали да го намерят полумъртъв.
Вместо това го намерили спящ, но звънът от мечове и доспехи
и тропотът на конски копита го разсънил. Първото копие, което го проболо го изпълнило с ярост.
9
Джордж Р. Р. Мартин
Хлъзгав от калта, Слънчев огън се плъзнал между
костите на безброй овце, започнал да се извива и намотава
като змия, пляскал с опашка и бълвал кълба златен огън към
врага, в опитите си да полети. Три пъти се вдигнал и три пъти
паднал на земята. Хората на Мутън го обкръжили с мечове, копия и брадви, нанасяйки му тежки рани… но с всяка рана
драконът побеснявал още повече. Оцелелите побягнали преди
жертвите да станат шестдесет.
Между загиналите бил Уолис Мутън, лорд на Девиче
езеро. Когато брат му Манфрид намерил тялото му две
седмици по-късно, от него била останало само овъглена плът
в разтопена броня пълна с червеи. Но в изпепеленото поле
осеяно с телата на храбри мъже и стотина подути конски трупа, лорд Манфрид не намерил дракона на крал Егон. Слънчев
огън бил изчезнал. Нямало дори следи, които би трябвало
да останат, ако драконът се е завлякъл някъде недалеч.
Изглеждало, че Слънчев огън, Златният дракон е отлетял
отново. Накъде обаче, никой не знаел.
* * *
В същото време принц Демън Таргариен се отправил
на юг на крилете на своя дракон Караксес. Летял високо над
западния бряг на Божие око, далеч от позициите на пехотата
на сър Кристън. Избягвайки вражеските войски прекосил
Черна вода и поел на изток по течението на реката към
Кралски чертог. А на Драконов камък, Ренира Таргариен
облякла блестящи черни доспехи, яхнала Сиракс и полетяла, докато буря бушувала над залива Черна вода. Принцесата и
нейният принц консорт се срещнали над града и закръжили
над Високия хълм на Егон.
Появата им предизвикала ужас по градските улици, когато хората от града проумели, че е настъпил часът на
нападението, от което така се страхували. Принц Емонд и
сър Кристън лишили Кралски чертог от защитници, когато
тръгнали да завземат Харънхъл… а Родоубиецът взел със
себе си Вхагар, страшния звяр, оставяйки само Мечтан огън и
0
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
шепа недорасли палета, да се противопоставят на драконите
на кралицата. Малките дракони още не били обяздени, а тъй
като ездачът на Мечтан огън — кралица Хелена била сломена
жена, градът все едно останал без дракони.
Бегълците с хиляди се стичали към портите на града, носещи деца и покъщнина, с надеждата да намерят убежище
в близките околности. Други копаели дупки и тунели под
колибите си, тъмни и влажни ями, в които да се скрият докато
градът гори. В Квартала на бълхите избухнали размирици.
Когато в залива Черна вода били забелязани платната от
корабите на Морския змей, които приближавали реката от
изток, камбаните на всеки храм започнали да бият, а тълпите се
втурнали по улиците, грабейки по пътя си. Десетки загинали, преди златните плащове да успеят да възстановят реда.