били мъртви, сред тях и много благородници, включително
лорд Фрей, лорд Лефърд, лорд Бигълстоун, лорд Чарлтън, лорд Суифт, лорд Рейн, сър Кларънт Крейкхол и сър Тайлър
Хил, Копелето от Ланиспорт. Армията на Ланистър била
разбита и унищожена, но на толкова висока цена, че младият
Бен Блекууд, момчето-лорд на Гарваново дърво, заплакало
щом видяло купищата мъртъвци.
Джордж Р. Р. Мартин
Най-големи загуби претърпели армиите на Севера, тъй като Зимните вълци поискали да им бъде оказана честта
да поведат атаката и пет пъти били щурмували копията на
Ланистър. Над две трети от мъжете поели на юг с лорд Дъстин
били убити или ранени.
* * *
В Харънхъл, Емонд Таргариен и Кристън Коул обсъждали, как най-добре да отвърнат на удара на кралицата. Въпреки, че
седалището на Черния Харън било твърде солидно, за да бъде
превзето при внезапна атака, а и лордовете от Речните земи
не посмели да го обсадят, защото се страхували от Вхагар, запасите от вода и фураж били на привършване и хора и коне
умирали от глад и болести. Отвъд масивните стени на замъка
били останали само черни поля и изгорени селища, а излезлите
да търсят плячка, не се връщали. Сър Кристън настоял да се
оттеглят на юг, където подкрепата за Егон били най-силна, но принцът отказал с думите: «Само страхливците бягат от
предатели». Загубата на Кралски чертог и Железния трон
го вбесила, а когато бил осведомен за Храненето на рибите, принцът-регент едва не удушил скуайъра, който донесъл
новините. Единствено намесата на неговата любовница Алис
Реките спасила живота на момчето. Принц Емонд настоял
веднага да нападнат Кралски чертог. Според него, нито един
от драконите на кралицата не можел да се мери с Вхагар.
Сър Кристън сметнал това за лудост.
— Един срещу шест е битка за глупци, принце мой —
казал той.
И отново настоял да бъде оставен да поведе войските на
юг, за да се присъедини към лорд Хайтауър. Посъветвал принц
Емонд да се обедини с брат си Дерон и дракона му. Крал Егон
успял да се изскубне от ноктите на кралицата, това го знаели, и сигурно щял да се присъедини към братята си със Слънчев
огън. Дори било възможно приятелите им в Кралски чертог
да намерят начин освободят кралица Хелена и тя да долети
с Мечтан огън. Тогава четири дракона биха могли да победят
шест, щом един от тях е Вхагар.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Принц Емонд отказал дори да обсъжда такъв «страхлив
ход». Сър Кристън и принц Емонд решили да се разделят.
Коул щял да поведе войските на юг, за да се присъединят към
Ормунд Хайтауър и принц Дерон, но принц-регентът нямало
да тръгне с тях. Той бил решил да поведе собствена битка с
изменниците сипейки от въздуха огън върху тях. Рано или
късно, «кралицата кучка» щяла да изпрати един-два дракона
да го спрат, но Вхагар щяла да ги унищожи.
— Тя няма да се осмели да прати всичките си дракони
— настоявал Емънд. — По този начин ще изложи Кралски
чертог на опасност. Няма да рискува Сиракс или последният
си скъпоценен син. Ренира може и да се мисли за кралица, но
има женски части, плахо женско сърце и майчини страхове.
И така, Създателят на крале и Родоубиецът се разделили
и всеки тръгнал към съдбата си. В същото време в Червената
цитадела кралица Ренира Таргариен започнала да награждава
своите приятели, а на онези, които служели на нейния брат да
налага жестоки наказания.
Щедри награди били обявени за всички сведения, които
могат да доведат до залавянето на «узурпатора наричащ себе
си Егон II», неговата дъщеря Джеера, синът му Мелор, «лъже-
рицарите» Уилис Фел и Рикард Торн, както и на Ларис Стронг, Кривото стъпало. Когато това не довело до желания резултат, Нейна милост изпратила отряди от «рицари — инквизитори», които имали за задача да търсят онези «предатели и злодеи», които избягали и да накажат всеки, за когото разберат, че им
е помагал.
Оковали кралица Алисънт в златни вериги, но
доведената й дъщеря пощадила живота й «заради нашия
баща, който някога ви е обичал.» Бащата на Алисънт обаче
нямал това щастие. Сър Ото Хайтауър, служил като Ръка на
трима крале, бил първият обезглавен предател. Железният
прът го последвал на дръвника, все още настоявайки, че
според закона синът на краля има предимство пред дъщерята.